от значение за изхода по конкретното дело, бил същевременно и такъв, който е релевантен за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Напротив, съгласно т. 4 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение №1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело №1/2009 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, така че да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В нито един от посочените два аспекта на това единно основание за допустимост на касационния контрол обаче, касаторът НАП не е навеждал доводи /било за наличието на практика, основана върху неточно тълкуване, било за непълнота, неяснота или противоречие в относимите съм случая материален и процесуален закон, респ. – за междувременно настъпили промени в законодателството и обществените условия/. Що се отнася до втория т. нар. „процесуалноправен” въпрос в същото изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към касационната жалба на НАП, той е с изцяло хипотетичен характер: предвид последвалото подаването й произнасяне на същия състав на САС с вписано в ТР решение №563/7.ІІІ.2019 г. по т. д. (н.) №4893/2016 г. в инициирано НАП производство по чл. 247 ГПК, с което сега обжалваното въззивно решение е било поправено с добавянето на текст със следното съдържание: „Постановява започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността, и разпределение на осребреното имущество”.