/извън девети и десети/, с оглед изложените от въззивния съд мотиви, са обусловили правната воля на съда, но в случая не е налице поддържаното от касаторите селективно основание. Освен че позоваването на т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК е бланкетно и не са изложени доводи за значението на поставените въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото, дори и да се приеме, че това основание е надлежно въведено, въпросите не могат да се квалифицират като значими за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Съгласно разясненията, дадени в т. 4 ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, визираното основание е налице, когато се прилага неясна, непълна или противоречива законова разпоредба и тълкуването й е наложително, тъй като липсва съдебна практика в тази насока или когато, макар и непротиворечива, създадената по прилагането й съдебна практика се преценява впоследствие като неправилна и следва да бъде изоставена. В случая не е осъществена нито една от посочените хипотези – нормите на чл. 646, 648, 649, чл. 700а, ал. 8, чл. 709 ТЗ и чл. 34 ЗЗД са достатъчно ясни и непротиворечиви, а и с решение №94 от 10.09.2012 г. по т. д.№321/2011 г. на ВКС, ТК, II ТО е формирана практика по основните релевантни в настоящето производство въпроси относно възможността да бъдат атакувани и вида на порока на сделките, извършени от длъжника при прекратено производство по несъстоятелност, в хипотезата на утвърден оздравителен план по реда на чл. 704 ТЗ, не по утвърдения ред в оздравителното производство.