1/ Кой е предвиденият в закона ред по чл. 705, ал. 1, т. 4 ГПК за определяне степента на удовлетворяване и разпределение по отношение на несъгласните с оздравителния план кредитори, в зависимост от това дали са обезпечени или необезпечени: само този по чл. 716 сл. ТЗ; или по чл. 716сл. ТЗ и общия ред на ГПК, включая публична продан от съдебен изпълнител на ипотекирани имоти, собственост на трети лица извън масата на несъстоятелността, съответно упражняването по надлежен ред на обезпечителни права, предоставени /учредени/ от трети лица гаранции /поръчителства/. Според касаторите за хирографарните кредитори редът е само по чл. 716 ТЗ и сл., а за обезпечените, предвиденият в закона ред е този по чл. 716 сл. ТЗ, както и общият ред на ГПК /по реда на изпълнителното производство чрез публична продан на ипотекиран имот, извън масата на несъстоятелността, собственост на трети лица/. Въпросът е поставен в контекста на разбирането на касаторите, че въззивният съд приел, че обезпеченият кредитор [фирма] има право да се удовлетвори от ипотекираните имоти, но не отчел, че има и други учредени обезпечения, поради което решението е постановено в противоречие с Решение №******г. по в. т. д.№******г. на П., в противоречие с Решение №807 от 16.12.2005г. по т. д.№512/2005г. на 1, т. о. на ВКС и със задължителната за него практика по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК-Решение №177/20.01.2014г. по т. д.№1389/2013г. на 1, т. о., което според касаторите е по сходен казус. 2/ Какъв е начинът за определяне степента на удовлетворяване по чл. 700, ал. 1, т. 3 ГПК на обезпечен кредитор на несъстоятелния длъжник, когато вземането му е обезпечено с:-ипотечни права върху имоти в масата на несъстоятелността;-с ипотечни права върху имоти извън масата на несъстоятелността;-с гаранция за обезпечаване на кредиторовото вземане, предоставена от трето лице. Според жалбоподателите определянето удовлетвореността на обезпечен кредитор е чрез извършване на комплексен анализ на постъпленията, които ще получи при изпълнение на оздравителния план и при упражняване на останалите си обезпечителни права, в т. ч. и при изпълнение върху недвижими имоти извън масата на несъстоятелността и активиране на гаранцията, учредена в негова полза от трето лице. Твърдението е, че въззивният съд акцентирал единствено върху това, че съдът по несъстоятелността не е направил преценка по чл. 705, ал. 1, т. 4 ТЗ за съответствие между плащането, което е предвидено по плана и плащането, което кредиторът би получил при публичната продан, приемайки по този начин, че следва да се извърши оценка, каквато не е предвидена в закона; не обсъдил, че вещните и лични /учредената гаранция/ обезпечения на несъгласния кредитор се запазват. Допълнителната предпоставка е обоснована с противоречие на обжалваното с решение с решения по „сходни” казуси-№807 от 16.12.2005г. по т. д.№512/2005г. на 1, т. о. на ВКС и Решение №177/20.01.2014г. по т. д.№1389/2013г. на 1, т. о. Поддържа се, че и отговорът на въпроса има значение за точното прилагане на закона. 3/ Дали обезпечен привилегирован кредитор, който се противопоставя на приемането на оздравителния план, е поставен в по-неблагоприятно положение, ако планът не му осигурява плащане в пълен размер, но му запазва учредените обезпечения, които може да упражни самостоятелно, извън предвиденото в плана, в т. ч. учредената в негова полза гаранция при допълнителната предпоставка на т. 1 и т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, обоснована със същите две решения на 1, т. о. на ВКС, както и на т. 3, като въпрос, имащ значение и за точното прилагане на закона, за осъвременяване на тълкуването, с оглед изменението в законодателството, и за развитието на правото. Поддържа се, че правата на кредитора не са нарушени когато планът не му осигурява плащане в пълен размер, но му запазва учредените в негова полза обезпечения, вкл. и гаранцията, като „получава и нови гаранции за изпълнението, изрично вписани в плана.