по чл. 280, ал. 1 ГПК и не е тъждествено с касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, въззивното определение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаите на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Обжалваното определение не е засегнато от тези пороци. Освен това при аргументацията на основанието за достъп до касация по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК касаторът не излага доводи, които могат да бъдат свързани с осъществяваната от съда по несъстоятелността по чл. 701, ал. 1 ТЗ преценка за процесуална допустимост и законосъобразност на предложените оздравителни планове. Твърденията на касационния жалбоподател са, че постановеният въззивен акт не дава възможност кредиторите да изразят становище по предложените оздравителни планове и противоречи на целта на производството по несъстоятелност - оздравяване на предприятието на длъжника. Тези твърдения насочват към преграждащия развитието на оздравителното производство характер на атакуваното определение, от който се извежда неговата обжалваемост по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2, предл. второ ГПК, но не биха могли да обосноват очевидната му неправилност.