по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т. 1 на ТРОСГТК №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване. Доколкото касаторът е възпроизвел въпросът, приет за релевантен с решение №154/2009 г. на ВКС, без да мотивира или обоснове релевантността му към настоящият спор, то дори и да се приеме / макар, че изрично това не е заявено/, че касаторът го счита, като относим и към неговото изложение, същият не установява общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради това, че не е изведен от решаващите изводи на състава, а от доводите за неправилност на тези изводи. В случая въззивният съд е приел изрично / цитирано и от касатора//, че подробно интерпретираните във връзка с неправилност на този извод от касатора съдебни решения са неотносими към разглеждания спор, доколкото са постановени преди приемането на чл. 7, ал. 5 ТЗ, с който, поради тази причина не са били съобразени, нито техен предмет е била въведената с текста законова хипотеза. Касаторът не е развил съображения, свързани с твърдението му, заявено декларативно, че било налице противоречие именно с тези две решения. Не е изложил аргументи, свързани с необходимостта от тяхната приложимост, спрямо хипотеза, променяща съдържанието на защитаваното право, която не предвижда във фактическия си състав наличие на недобросъвестност, обсъждана подробно от страната. В най- широк смисъл, също не е налице противоречие между постановените съдебни актове и изводите на въззивният съд, който не е приемал в отклонение от цитирания от касатора извод, разрешаващ поставения въпрос в тези съдебни актове- че простото регистриране на търговско / фирмено наименование, идентично или сходно на притежавана от друг правен субект търговска марка, за идентични или сходни стоки или услуги с тези, предмет на търговската дейност на регистриращия фирменото наименование търговец, изчерпва състава на нарушение правото на търговска марка по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗМГО, а тъкмо обратното разглеждал е иска по чл. 76, ал. 1, т. 1 и 2 вр. чл. 13, ал. 2, т. 2 и 4 ЗМГО в разширения вариант, установен с чл. 7, ал. 5 ТЗ като е обсъдил всички предпоставки по цитираните текстове, в това число е обосновавал нарушаване на интересите на притежателя на марката и добросъвестното й използване от страна на ответника. Т. е. при тези изводи не се установява твърдението на касатора, за това, че съдът именно в противоречие с цитираните актове е приел основателност на исковете, само и единствено с оглед регистрирането на наименование, идентично с регистрираната марка на ищеца. Следователно, страната не обосновава извод за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК / доколкото фактическите твърдения обуславят такава квалификация/.