за съдържанието на оздравителен план, предвиждащ новиране на задължения, според което, за да бъде допуснат такъв план до разглеждане, трябва да съдържа договор, който да е предварително подписан от всички кредитори на длъжника. Поддържа, че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в необсъждане на направени във въззивната частна жалба възражения за неправилност на дадените от окръжния съд указания за отстраняване на несъществуващи недостатъци на внесения оздравителен план. Твърди, че в случая окръжният съд е дал едно указание за отстраняване на реално съществуващ недостатък на плана и няколко указания за отстраняване на несъществуващи недостатъци, като правилното указание е било изискването за представяне на волеизявление от инвеститора [фирма], каквото действително липсва, но то е било обвързано с изпълнението на останалите неизпълними указания по начин, който е направил невъзможно неговото изпълнение – изискването за представяне на договори за новация, които да бъдат приложени към оздравителния план, е направило невъзможно получаването и на волеизявление от страна на инвеститора. Поддържа още, че в допълнение към мотивите за неизпълнените указания като основание за недопустимост на оздравителния план въззивният съд е посочил и нарушение на чл. 189 ДОПК, каквото основание в случая е неприложимо, тъй като предложеният оздравителен план не предвижда отстрочване на публичните задължения.