чл. 694 ал. 3 ТЗ

От кой момент е налице висящо производство по предявен иск по чл. 694, ал. 1 ТЗ, в което кредитор в производството по несъстоятелност може да встъпи като съищец на основание чл. 694, ал. 3 ТЗ- от момента на постъпване на исковата молба или от момента в който неизправностите на тази искова молба са отстранени?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Елеонора Чаначева

Висящи, Опр. по чл. 288 ГПК за допускане, Определения по чл. 288 ГПК

съдия Елеонора Чаначева

чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 694 ал. 1 ТЗ, чл. 694 ал. 3 ТЗ, чл. 694 ал. 6 ТЗ, чл. 694 ТЗ

Определение №/..2024 по дело №/2024

следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мария Бойчева

Определение №/..2024 по дело №/2023

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мадлена Желева

Определения по чл. 274 ал. 2 ГПК

съдия Мадлена Желева

чл. 248 ГПК, чл. 274 ал. 2 ГПК, чл. 632 ал. 4 ТЗ, чл. 694 ал. 3 ТЗ, чл. 722 ал. 1 т. 1 ТЗ

Определение №/..2023 по дело №/2023

Морско право

само първият и вторият отговарят на общото изискване за допустимост на касационното обжалване, доколкото смисълът, в който са зададени, кореспондира с решаващия извод на въззивния съд, че разпоредбата на чл. 694, ал. 7 изр. 3 ТЗ намира субсидиарно приложение и в случаите на прекратяване на производството по иска по чл. 694, ал. 1, ал. 2 или ал. 3 ТЗ. Не е налице обаче поддържания с въпросите допълнителен критерий, сочен в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като по така обобщения правен въпрос е формирана константно поддържана и непротиворечива съдебна практика на ВКС, обективирана както в посочените от въззивния съд определения на ВКС, така и в служебно известните на настоящия състав решение №60172 от 14.04.2022 г. по т. д. №942/2020 г. на ВКС, ТК, І т. о. и решение №50039/22.06.2023 г. по т. д. №729/2022 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Людмила Цолова

Определение №/..2023 по дело №/2023

1. „Длъжен ли е съдът да се произнесе в рамките на предмета, с който е сезиран, според заявените страни, правопораждащи юридически факти и петитум?”; 2. „Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства в тяхната съвкупност, за да се произнесе по предявения иск в рамките на изложените от ищеца правопораждащи фактически твърдения и направеното искане?” (по тези два процесуални въпроса твърди противоречие с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк. дело №1/2013 г. на ВКС, ОСГТК; Решение №55/03.04.2014 г. по т. д. №1245/2013 г. на ВКС, I т. о.; Решение №63/17.07.2015 г. по т. д. №674/2014 г. на ВКС, II т. о.; Решение №263/24.06.2015 г. по т. д. №3734/2013 г. на ВКС, ТК, I т. о.; Решение №111/03.11.2015 г. по т. д. №1544/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о.; Решение №215/30.10.2019 г. по гр. д. №4780/2018 г. на ВКС, IV ГО; Решение №210/09.02.2018 г. по т. д. №1115/2017 г. на ВКС, I т. о.; Решение №76/16.05.2017 г. по гр. д. №2926/2016 г. на ВКС IV г. о.; Решение №22/24.02.2015 г. на ВКС по гр. д. №4581/2014 г., I г. о.; Решение №3/22.07.2013 г. на ВКС по гр. д. №534/2012 г., IV г. о.; Решение №149/3.07.2012 г. на ВКС по гр. д. №1084/2011 ., III г. о.; Решение №411/27.10.2011 г. на ВКС по гр. д. №1857/2010 г., IV г. о.; Решение №24/28.01.2010 г. на ВКС по гр. д. №4744/2008 г., I г. о.); 3. „При постановяване на решението си въззивният съд трябва ли да извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства и да изложи подробни мотиви кои от доказателствата кредитира и защо и кои не кредитира/защо?” (по този въпрос твърди противоречие с Решение №210/09.02.2018 г. по т. д. №1115/2017 г. на ВКС - I т. о.; Решение №76/16.05.2017 г. по гр. д. №2926/2016 г. на ВКС, IV г. о.; Решение №22/24.02.2015 г. на ВКС по гр. д. №4581/2014 г., I г. о.; Решение №3/22.07.2013 г. на ВКС по гр. д. №534/2012 г., IV г. о.; Решение №149/3.07.2012 г. на ВКС по гр. д. №1084/2011 г., III г. о.; Решение №411/27.10.2011 г. на ВКС по гр. д. №1857/2010 г., IV г. о.; Решение №24/28.01.2010 г. на ВКС по гр. д. №4744/2008 г.); 4. „При наличие на разписка за получена парична сума, въз основа на договор за паричен заем между търговци, в която е посочено получаване на паричната сума от управителя на дружеството-заемател, възможно ли е оборване на получаването с косвени доказателства (управителят на заемателя не е бил на територията на страната на датата, посочена в разписката)?” (по този въпрос твърди противоречие с Решение №43/26.03.2015 г. по гр. д. №4638/2014 г. на ВКС, III г. о.; Решение №261/22.01.2014 г. по гр. д. №2354/2013 г. на ВКС, III г. о. и Решение №174/29.04.2011 г. по гр. д. №640/2010 г. на ВКС, IV ГО); 5. „Представлява ли елемент от фактическия състав на договора за заем доказване наличието на предоставената в заем парична сума у заемодателя?” (по този въпрос твърди противоречие с Решение №546/23.07.2010 г. по гр. д. №856/2009 г. на ВКС, IV ГО; Решение №20/02.02.2011 г. по гр. д. №620/2010 г. на ВКС, IV ГО; Решение №174/23.07.2019 г. по гр. д. №5002/2008 г. на ВКС, IV ГО и Решение №317/23.02.2015 г. по гр. д. №1238/2014 г., IV ГО); 6. „При въведено в исковата молба твърдение, че заемателят не е получил реално парична сума по договор за паричен заем, сключен между търговци, чия е тежестта за доказване на отрицателния факт на неполучаването?” (твърди противоречие с Решение №379/06.01.2014 г. по гр. д. №171/2012 г. на ВКС, IV г. о.); 7. „Какво е значението на разписката към договора за паричен заем за наличието на заемно правоотношение?” (по този въпрос твърди противоречие с Решение №240/26.10.2016 г. по гр. д. №922/2016 г. на ВКС, IV г. о. и Решение №119/01.07.2016 г. по гр. д. №6182/2015 г. на ВКС, IV г. о.) и 8. „Ако за доказване на вземането си заемодателят представя договор за паричен заем, разписка за получаване на парична сума и запис на заповед, при постановяване на съдебния акт следва ли решаващият съд да разглежда всеки от документите самостоятелно и във връзка с останалите документи, доказващи паричен дълг?” (по този въпрос сочи противоречие със задължителната практика, формирана по т. 17 ТР №4/18.06.2014 г. по тълк. д. №4/2013 г.).

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Красимир Машев

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

съдия Красимир Машев

Въззивно производство | Граждански процес | Несъстоятелност | Търговски сделки | Търговско право

Решение №/..2023 по дело №/2022

Допустимо ли е въззивният съд да се произнесе по твърдение, което не е заявено от ищеца в исковата молба, а се поддържа за първи път в отговора му на въззивната жалба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Кристияна Генковска

Определение №/..2023 по дело №/2023

е: При прекратяване на производството по предявен установителен иск по чл. 694 ТЗ поради недопустимост на иска (поради непризнаване качеството на кредитор в производство, приключило след предявяване на установителния иск по чл. 694, ал. 3 ТЗ) ищецът дължи ли таксата поради субсидиарното приложение на ГПК, независимо от това, че в Търговския закон липсва изрична законова регламентация за дължимост на тази такса?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Анна Ненова

Определение №/..2023 по дело №/2023

1/ Възразилият срещу списъците на приетите вземания кредитор в производство по несъстоятелност, който не е подал искова молба по чл. 694, ал. 3 ТЗ, след отхвърляне на възражението му по чл. 690 ТЗ, но който е конституиран служебно от съда, на основание чл. 637, ал. 3 ТЗ, следва ли да понася отговорност за сторените от ищеца разноски, в производството по иска по чл. 422 ГПК, образувано изначално само срещу длъжника?; 2/ Допустимо ли е съдът да постанови общо осъждане на ответника – длъжник и на служебно конституираните по реда на чл. 637 ТЗ кредитори, за разноски в производството по чл. 422 ГПК, продължило по реда на чл. 637 ТЗ и зависи ли това от процесуалното поведение на служебно конституираните кредитори?; 3/ Допустимо ли е искане по чл. 248 ГПК за разделно / общо осъждане на ответниците по иска, след като такова искане не е направено до приключване на хода по същество?; 4/ Допустимо ли е искане по чл. 248 ГПК, за изменение на съдебен акт в частта за разноски в производство по чл. 422 ГПК, продължило по реда на чл. 637, ал. 3 ТЗ, когато разноските се поставят в тежест на ответника – длъжник, но не и на служебно конституирания по делото възразил кредитор и зависи ли допустимостта или основателността на искането от процесуалното поведение на възразилия кредитор в хода на това производство?; 5/ Как следва да отговаря конституираният служебно по реда на чл. 637 ТЗ кредитор, във възобновеното производство по чл. 422 ГПК, за разноските на ищеца по делото?; 6/ Има ли значение, при общо осъждане за разноски на длъжника – ответник и на служебно присъединения по реда на чл. 637 ТЗ кредитор, обстоятелството кога са сторени разходите на ищеца в производството по чл. 422 ГПК, както и дали същите са приети в окончателните списъци на приети предявени вземания от длъжника в производството по чл. 422 ГПК? Въпросите са обосновавани в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие със задължителна и казуална съдебна практика на ВКС, посочена общо за всички въпроси: т. 4 ТР №1/17.07.2001 г. по тълк. дело №1/2000 г. на ОСГК, т. 5 ТР №1/09.12.2013 г. по тълк. дело №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и решение №2535/2015 г. на ІVг. о. на ВКС; 7/Допустимо ли е и имат ли възможност възразилите по чл. 690 ТЗ страни / кредитори / да се оттеглят от повдигнатия спор, като така демонстрират съгласие с резултата, постигнат пред съда по несъстоятелността, фиксиран в оповестен списък по чл. 692, ал. 5 ТЗ?; 8/ В какво процесуално качество участва служебно конституираният по реда на чл. 637, ал. 3 ТЗ, в производството по чл. 422 ГПК, възразил кредитор?; 9/ Възлагат ли се разноските по иска по чл. 422 ГПК в тежест на двамата ответници – несъстоятелния длъжник и възразилия кредитор - общо, ако същите вече са включени в списъка на приетите предявени вземания на кредитори на длъжника, одобрен от съда по несъстоятелността? - допълнителния селективен критерий се поддържа в идентичната хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие на въззивното определение с определения по ч. т. д.№644/2012 г. на І т. о., ч. т. д.№2301/2017 г. на ІІ т. о., ч. т. д.№107/2019 г. на ІІ т. о., ч. т. д.№2634/2015 г. на ІІ т. о. , ч. т. д. №2192/2016 г. на ІІ т. о. и с решение по т. д.№19/2009 г. на І т. о. на ВКС; 10/ Допустимо ли е общото осъждане на несъстоятелния длъжник и възразилия кредитор, за сторени във възобновеното производство по чл. 422 ГПК разноски, ако разноските са включени от синдика в списъка на приети вземания по чл. 685 ТЗ и са окончателно одобрени от съда по несъстоятелността?;11/Има ли някакво значение, за присъждането на разноски във възобновеното производство по чл. 422 ГПК, обстоятелството кога са направени разходите по заповедното и исковото производство, тъй като те обективно били послужили за цялостната защита на вземането на кредитора, както спрямо спорещия изначално длъжник, продължил да поддържа спора до края на делото, така и спрямо конкурента, разширил предмета на спора на защита със спор между кредитори? – последните два въпроса са обосновавани в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – отговор на същите би бил от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, но без допълнителни съображения, освен формално цитиране на разпоредбата и посочване на подлежащата на тълкуване, според жалбоподателя, норма – чл. 396, ал. 1 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Росица Божилова

Опр. по чл. 274 ал. 3 ГПК за недопускане, Определения по чл. 274 ал. 3 ГПК

съдия Росица Божилова

Определение №/..2023 по дело №/2022

Вещно право

са въведени, както следва – по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – по първи, трети, четвърти, пети въпрос, като евентуално се обосновава и приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по трети, четвърти, пети въпрос; по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – по втори въпрос; по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – по последния шести въпрос.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Петя Хорозова

Определение №/..2023 по дело №/2021

е осъществено допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с определение №697 от 05.12.2019 г. по т. д. 436/2019 г.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Галина Иванова

II-ро отделение, Търговска колегия

съдия Галина Иванова

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК