е включен в предмета на делото, доколкото соченото от касатора основание на иска – кредитор с прието вземане може да оспорва поредността, в която е прието за удовлетворяване вземането му, като твърди, че не следва да е в реда по чл. 722, ал. 1, т. 6 ГПК, а поредност на основание чл. 722, ал. 1, т. 1 ГПК. Прието е, че поредността по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ е призната само само за кредитори, в чиято полза са учредени ипотеки и залози, като е отречено правото на Държавата, имаща вписан запор за удовлетворяване на публични вземания, да се удовлетвори в същия ред. В конкретния случай, въззивният съд е приел, че липсва обезпечение, тъй като запорът не представлява учредено обезпечение. Правният въпрос е включен в предмета на делото и разрешен от въззивния съд, като въззивният съд е приел, че липсва обезпечение, тъй като е вписана наложената от публичния изпълнител обезпечителна мярка след откриване на производството по несъстоятелност, както и след изтичане на предвидения в чл. 193 ДОПК срок, обезпечението било прекратено. Едновременно с това, въззивният съд е отрекъл право на кредитора, в чиято полза е допуснато обезпечение чрез налагане на запор, вписан по реда на ЗОЗ, да има право на удовлетворение в първи ред съгласно чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, сочейки, че вписването на запор в регистъра на особените залози представлява способ за уреждане на конкуренция между кредитори, противопоставимост на правата на вписалия запор върху вземане към кредитора, в чиято полза е учреден залог по-късно и целта е да се осуети пристъпване към изпълнение. Предвид този извод е обусловен и извода, че НАП няма право на удовлетворение в първи ред, съгласно чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ.