не е изпълнено соченото допълнително основание за допускане до касационно обжалване. Решението по т. д. №1959/2021 г. на ВКС, I т. о. разглежда по същество проблема за нищожност на договор за цесия на вземане, предмет на висящ процес, когато цесионер е упълномощеният за процесуално представителство адвокат. Подобна хипотеза не е предмет на настоящия спор, а и обуславящите въззивното определение изводи на БАС са процесуални въпроси, а не материалноправни – вкл. за това налице ли е нарушение на закона, водещо до нищожност на самия договор за прехвърляне на вземане. Решението по гр. д. №3590/2020 г. на ВКС, IV г. о. дава отговор на въпроса кога трето за спора лице е легитимирано да предяви иск за прогласяване на нищожност на договор за цесия, като разглежда случаите на съществуващ правен интерес. Същото решение не е постановено по повод на иск, подаден от несъстоятелен длъжник, т. е. не отчита спецификите на производството по несъстоятелност и свързаните с него съпътстващи го искови производства.