1. „Представлява ли акт, съставен на основание чл. 106, ал. 1 ДОПК, надлежен и влязъл в сила акт по смисъла на чл. 687, ал. 2 ТЗ, който да послужи за установяване съществуването на вземане в производство по несъстоятелност“; 2. „Длъжен ли е съдът да обсъди доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, както и доводите им по съществото на спора, а също така длъжен ли е да изложи съображения защо ги отхвърля като неоснователни, ако това е така и 3. „Отлагателно условие по смисъла на чл. 725 ТЗ следва да се разглежда в материалноправен или в процесуалноправен аспект“. Допълнителната селективна предпоставка по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК е обоснована с множество решения на Върховния административен съд, копия от които са приложени към изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /по въпрос №1/, и с казуална практика на различни съдебни състави на Гражданска и Търговска колегия на ВКС /по въпрос №2/, също приложена. По третия въпрос касаторът сочи, че формираната практика на ВКС по приложение на чл. 725, ал. 1 ТЗ, на която се е позовал въззивният съд, е неправилна, а въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, поради което е налице допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.