–1/ „ Може ли и при какви условия да се приеме, че кредиторът е спазил срока по чл. 147, ал. 1 ЗЗД и срещу поръчителите ако е предприел действия срещу длъжника преди да е настъпил падежът на вземането“, 2/“От значение за спазване на срока по чл. 147, ал. 1 ЗЗД ли е дали вземането упражнено спрямо поръчителите е идентично по основание и размер с вземането спрямо длъжника „3/“ От значение ли е за фактическия състав на чл. 147, ал. 1 ЗЗД дали вземането, което е упражнено срещу длъжника по реда на чл. 685 ТЗ обективно съществува в правния мир“ 4/ „ Може ли чрез упражняване на вземане, за което с влязло в сила решение е установено, че не е било изискуемо поради липсата на предпоставките по чл. 60, ал. 2 ЗКИ, кредитора да е запазил правото си да търси същото по размер, но на друго по-късно настъпило основание от поръчителите на длъжника с оглед срока по чл. 147, ал. 1 ЗЗД.“ Страната е изложила своето несъгласие с практиката, включително и тази на ВКС по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, като накратко е развито разбирането на касаторите за значението на актовете в производството по несъстоятелност за поръчителите, както и за упражняване правата им по чл. 142 ЗЗД, като това според тях е основание за въпроса –5/ „В производството по предявения срещу поръчителите иск на кредитора как следва да бъде разрешено противоречие между стабилитета на списъка на приетите вземания в производството по несъстоятелност и списъка на приетите вземания в производството по несъстоятелност и влязлото в сила решение по предходен исков процес, с което приетите вземания са обявени за несъществуващи по отношение на поръчителите. Тези въпроси страната е поддържала в хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В заключение лаконично е посочено, че решението било „явно неправилно“ и в частта, с която възивният съд приел, че последиците на решението за обявяване длъжника в несъстоятелност по чл. 617, ал. 1ТЗ са станали известни на поръчителите. Други доводи не са развити.