относно собствеността върху имота. Разгледал е съставените констативни протоколи от 07.07.2017 г. и 17.08.2017 г. с оглед доказване целта на посещението на синдика - да опише и демонтира намиращи се в имота машини, сочени от него като собствени на несъстоятелното дружество, както и мотивите, поради които физическите лица, присъствали в имота на тези дати и отразени в протоколите като представители на дружеството-ищец, са отказали да осигурят достъп на синдика до намиращата се в имота производствена сграда. Заключил е, че нито от протоколите, нито от събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства - показанията на св. Д., св. К., св. Ш. и св. К., се установява извършените от синдика посещения в горния имот и на трите релевантни за спора дати да са довели до разстройване и спиране на производствения процес и по-специално на този в промишлената сграда за преработка на пегматит, до която сграда касаторът е поел задължение да осигурява достъп на дружеството „Минерал груп България“ЕООД съгласно представеното по първоинстанционното дело допълнително споразумение от 18.05.2017 г. към сключения помежду им договор от 15.04.2016 г. ПАС не е кредитирал показанията на св. К., че по нейно нареждане в трите дни, когато синдикът К. е бил в горния имот, е бил спрян работният процес, поради заинтересованост на свидетелката предвид изнесените по делото данни, че тя също е завела дело срещу ответника К. и предвид данните за отношенията й с изпълнителния директор на дружеството-ищец. Другата група от четирима свидетели са дали показания, че в процесните три дни, са били на мястото, посетено от синдика и работата там не е спирала. Въззивният съд е приел, че липсват доказателства синдикът или някой от придружаващите го лица да са извършили действия, затрудняващи или осуетяващи производствения процес на терена и намиращата се върху него производствена база. Намерил е, че между страните е съществувал конфликт, свързан с машините, които синдикът е искал да опише и демонтира и за които поддържа, че са собственост на несъстоятелния тъговец, а се владеят неправомерно от ищеца, но този конфликт според съда няма отношение към предмета на процесния иск по чл. 663, ал. 3 ТЗ, доколкото същият иск е основан на твърдения за извършени от синдика определени неправомерни действия на три конкретни дати и последвала имуществена вреда за дружеството-ищец именно вследствие на тези действия, от тези три дати. Счел е за недоказана връзката, че присъствието на синдика в производствения терен на ищеца на горните три дати да е препятствало възможността последният да осигури достъп на съконтрахента си в изпълнение на задълженията по чл. 2 и чл. 9 от сключения помежду им договор от 15.04.2016 г. Според ПАС не са били ангажирани доказателства на конкретните три дати - 07.07.2017 г.,17.08.2017 г. и 18.09.2017 г. „Минерал груп България“ЕООД да е изпратило свои представители или работници на терена с цел извършване на дейности по изпълнение на възложената му с договора работа, т. е. че на точно тези дати дружеството-изпълнител по договора се е нуждаело и е потърсило от ищеца достъп до трошачно-пресевната инсталация, промишлената сграда за преработка на пегматит или силозите по повод изпълнението на задължения, свързани със сключения договор от 15.04.2016 г. Поради което е достигнал до извод за недоказаност на причинната връзка между твърдените неправомерни действия на ответника-синдик /дори и в случай на тяхното доказване/ и сочената от ищеца имуществена вреда за него, изразяваща се в заплащането на договорна неустойка по сключения договор от 15.04.2016 г., поради неизпълнение на задълженията по чл. 2 и чл. 9 от същия договор.