1. Какви са правните последици на относителната недействителност по чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ /стара редакция/ във вътрешните отношения между несъстоятелния длъжник и неговия контрагент по относително недействителната сделка – поражда ли тя действие между страните по нея или засяга и тези вътрешни правоотношения като компрометира придобивния титул на приобретателя и поражда следваща от това реституционна претенция в патримониума на длъжника; 2. Какъв е фактическият състав и процесуалният способ за попълване масата на несъстоятелността при искове по чл. 646, ал. 2 ТЗ /стара редакция/ и дали същите се изчерпват с уважаване на съответния отрицателен установителен иск или включват и уважаването с влязло в сила решение на обусловения осъдителен иск, който завършва попълването на масата на несъстоятелността и поставя съответния актив под разпореждане на синдика и под режим на осребряване/разпределение в производството по несъстоятелност; 3. Относителната недействителност /непротивопоставимост/ на придобивния титул на приобретателя в хипотезата на уважен иск по чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ/стара редакция/ води ли до непротивопоставимост спрямо кредиторите на несъстоятелността и на течащата в полза на приобретателя придобивна давност /т. е. и на алтернативния придобивен способ, основан на давностно владение/ или засяга единствено първоначалния /деривативен / титул на приобретателя; 4. Кои са правнорелевантните действия, които имат за последица на течащата в полза на владелеца придобивна давност и дали действията на синдика по осребряване на имуществото, предмет на недействителната сделка, водят до прекъсване на давността; 5. В кой момент настъпват последиците на относителната недействителност по чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ /стара редакция/ - в момента на сключване на атакуваната сделка, или от влизане в сила на решението, с което искът е уважен; отразява ли се по какъв начин и от кой начален момент относителната недействителност по чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ /стара редакция/ на качеството на приобретателя на собственик на вещта, предмет на сделката, изгубва ли той това качество, от кой момент и в кои правоотношения; След като сделката е обявена за относително недействителна, придобива ли този приобретател качеството владелец по отношение предмета на сделката, от кой момент и какво е владението – добросъвестно или недобросъвестно; Противопоставимо ли е такова владение на длъжника и на кредиторите на несъстоятелността. По отношение на третия и петия въпрос и свързаните подвъпроси касаторът поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с твърдение, че липсва практика на ВКС и въпросът е от значение за развитието на правото.