Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

чл. 649 ТЗ

Предявяване на отменителен иск
Чл. 649. (1) Иск по чл. 645, 646 и 647 от този закон и по чл. 135 от Закона за задълженията и договорите, свързан с производството по несъстоятелност, може да предяви синдикът, а при негово бездействие – всеки кредитор на несъстоятелността, в едногодишен срок от откриване на производството, съответно от момента на обявяването на решението по чл. 632, ал. 2. Ако прихващането е извършено след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, срокът тече от извършването на прихващането.
(2) В случаите по ал. 1 синдикът, съответно кредиторът може да предяви и обусловените от посочените искове осъдителни искове за попълване на масата на несъстоятелността.
(3) Когато искът е предявен от кредитор, съдът служебно конституира синдика като съищец. При предявен от кредитор иск по ал. 1 друг кредитор няма право да предяви същия иск, но може да встъпи като съищец не по-късно от първото по делото заседание.
(4) В производството по обявяване на недействителност на сделка или действие, презумпцията по чл. 135, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите се прилага за всички свързани лица.
(5) Иск по ал. 1 се предявява пред съда по несъстоятелността. Влязлото в сила решение има действие за длъжника, синдика и всички кредитори.
(6) В производствата по предявени искове по ал. 1 държавни такси за всички инстанции не се внасят предварително. Ако искът бъде уважен, следващите се държавни такси се събират от осъдената страна, а ако искът бъде отхвърлен, държавните такси се събират от масата на несъстоятелността.

чл. 649 ТЗ

Предявяване на отменителен иск
Чл. 649. (1) Иск по чл. 645, 646 и 647 от този закон и по чл. 135 от Закона за задълженията и договорите, свързан с производството по несъстоятелност, може да предяви синдикът, а при негово бездействие – всеки кредитор на несъстоятелността, в едногодишен срок от откриване на производството, съответно от момента на обявяването на решението по чл. 632, ал. 2. Ако прихващането е извършено след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, срокът тече от извършването на прихващането.
(2) В случаите по ал. 1 синдикът, съответно кредиторът може да предяви и обусловените от посочените искове осъдителни искове за попълване на масата на несъстоятелността.
(3) Когато искът е предявен от кредитор, съдът служебно конституира синдика като съищец. При предявен от кредитор иск по ал. 1 друг кредитор няма право да предяви същия иск, но може да встъпи като съищец не по-късно от първото по делото заседание.
(4) В производството по обявяване на недействителност на сделка или действие, презумпцията по чл. 135, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите се прилага за всички свързани лица.
(5) Иск по ал. 1 се предявява пред съда по несъстоятелността. Влязлото в сила решение има действие за длъжника, синдика и всички кредитори.
(6) В производствата по предявени искове по ал. 1 държавни такси за всички инстанции не се внасят предварително. Ако искът бъде уважен, следващите се държавни такси се събират от осъдената страна, а ако искът бъде отхвърлен, държавните такси се събират от масата на несъстоятелността.

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2022

- по т.ІІ от изложението: 1. Какви са предпоставките за уважаване на иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 649, ал. 1 ТЗ при поредица от увреждащи сделки и включват ли те приетото с т. 3 на ТР №2/2017, че ако не са налице предпоставките за уважаване на иска по отношение на последния приобретател, искът за обявяване на относителна недействителност на поредицата от сделки следва да бъде отхвърлен, дори и да са налице основания за това по отношение на някоя от междинните сделки“?; 2. Следва ли искът по чл. 135, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 649, ал. 1 ТЗ да бъде предявен в преклузивния едногодишен срок срещу цялата поредица от увреждащи сделки или е достатъчно да бъде предявен срещу определена част от тях, дори когато недвижимият имот, предмет на атакуваните сделки, е бил собственост на неучастващо, трето за спора лице, като придобит от него преди вписването на исковата молба?; 3. Има ли правен интерес от предявяване на иск по чл. 135 ЗЗД / включително, но не само когато се прядявява във връзка с чл. 649, ал. 1 ТЗ/ срещу сделка за прехвърляне на собствеността върху недвижим имот, която сделка е била последвана от публична продан на имота?; по т.ІІІ от изложението: 1. Признатите от закона правни последици от уважаване на иск по чл. 135 ЗЗД във вр. с чл. 649, ал. 1 ТЗ включват ли специален ред за попълване на масата на несъстоятелността, при който: - имотът, обект на оспорената с иска сделка, с уважаването на иска да се счита част от масата на несъстоятелността, макар този имот да е собственост на неучастващо в делото лице, чието придобивно основание не е оспорено с иска, при което удовлетворяването на кредиторите на несъстоятелността да стане без осребряване на имота по реда на Глава 46 ТЗ, и с уважаването на иска трето, неучаствало в оспорената с иска сделка, лице да бъде задължено да внесе в масата на несъстоятелността сумата, която е получило от друга, неоспорена транзакция – последваща публична продан на имота?; по т.ІV от изложението: 1. Допустимо ли е разпоредбите относно продажба по реда на ЗОЗ да бъдат прилагани по аналогия по отношение на публична продан, извършена по реда на ГПК и да се приеме, че приключилата публична продан на имот не изключва възможността за предявяване от синдика на иск за нищожност на проданта по чл. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ и иск за обявяване на недействителност на проданта въз основа на чл. 647, т. 5 и т. 6 ТЗ, в зависимост от съответните предпоставки съгласно посочените правни норми?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2021

Налице ли е очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК или непълнота на съдебното решение по смисъла на чл. 250 ГПК, когато съдът е формирал воля в мотивите, но тя не е намерила израз в диспозитива?
Може ли да бъде обявено за относително недействително по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ решение по чл. 137, ал. 1, т. 3 ТЗ за разпределение на дивидент?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Костадинка Недкова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

в противоречие с решение №226 от 12.07.2011г. по гр. д. №921/2010г. на ВКС, IV г. о., решение №31 от 09.03.2012г. по гр. д. №502/2011г. на ВКС, III г. о., решение №61 от 01.03.2016г. ВКС, на IV г. о., решение №80 от 03.05.2018г. на ВКС, IV г. о., определение №141 от 07.04.2020г. на ВКС, I г. о. и решение №141 от 04.01.2021г. по гр. д. №478/2020г. на ВКС, I г. о.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Анна Баева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1. „ Следва ли съдът да постанови съдебното си решение като съобрази твърденията на страните, събраните доказателства и да формира собствени мотиви, които да съответстват на въведения по делото предмет и на установените по делото факти и обстоятелства? Има ли предоставена от закона възможност съдът да аргументира решението си с несъществуващи в правния мир факти /несъществуващо вписване в ТР/, с невъведени твърдения /за извършено вписване в ТР, за недобросъвестност на ответника към датата на разпоредителната сделка/ и ако съдът е мотивирал решението си на основание невъведени по делото твърдения и недоказани и дори несъществуващи факти, в противоречие с формалната логика, изпълнил ли е съдът основното си задължение да мотивира съдебния акт страните с оглед нормите на чл. 235, ал. 2 и чл. 12 ГПК?“; 2. „За ангажиране на отговорността по чл. 57, ал. 2 ЗЗД има ли значение добросъвестността на отчуждилия вещта, към кой момент се преценява добросъвестността/недобросъвестността – при сключване на сделката, при завеждане на исковата молба по иска по чл. 649 ТЗ или при влизане на отменителното решение в сила? Чия е доказателствената тежест за установяване добросъвестност към релевантния момент и следва ли съдът да укаже на страните за това? От кой момент ще се счита, че получателят на вещата е узнал, че я държи без основание по смисъла на чл. 57, ал. 2, изр. 1 ЗЗД – от датата на влизане в сила на решението, е което е уважен предявеният срещу него иск по чл. 649 ТЗ, от датата на предявяване на този иск или от датата на сключване на впоследствие отменената разпоредителна сделка /21.09.2012 г./?“; 3. „Ако ищецът в производството по чл. 57, ал. 2 ЗЗД не твърди, че ответникът е бил недобросъвестен към датата на разпоредителната сделка, с която ответникът се е разпоредил в полза на трето лице с вещта, а извежда твърдение, че ответникът е узнал на по-късен етап, че лицето, с което е договарял се е намирало във висящо производство по несъстоятелност към датата на сделката, може ли съдът без наличие на твърдение за недобросъвестността към тази дата, да приеме за доказана по делото и да приложи последиците й при постановяване на съдебното решение?“; 4. „Ако разпоредителната сделка от ответника по иска по чл. 57, ал. 2 ЗЗД е извършена преди поканата и без да е доказано по делото, че се е разпоредил при „знание, че държи вещта без основание, отговорността на ответника по коя правна норма следва да се ангажира - по чл. 57, ал. 2, изр. 1 ЗЗД или по чл. 57, ал. 2, изр. 2 ЗЗД?“; 5. „Поканата до длъжника по смисъла на чл. 57 ЗЗД представлява ли елемент от фактическия състав на правната норма или има значение само за задължението за заплащане на лихви? Счита ли се за покана до длъжника-ответник в производството по смисъла на чл. 57, ал. 2 ЗЗД молбата за откриване на производство по несъстоятелност срещу дружеството-ищец, с което този ответник е договарял, ако същата не е обявена в Търговския регистър и съответно по делото не са представени доказателства за такова обявяване? Покана до длъжника по смисъла на чл. 57 ЗЗД ли е образуването на производство по чл. 649 ТЗ срещу настоящия ответник за връщане на веща в масата на несъстоятелност или едва с влизане в сила на решението, с което искът по чл. 649 ТЗ е уважен, представлява покана до длъжника?“; 6. „Длъжен ли е въззивния съд при липса на доклад от първоинстанционния съд, при изготвянето на доклада във въззивната инстанция да квалифицира правния спор, да разпредели доказателствената тежест и да посочи доказателствените средства, с които страните да докажат разпределените им факти? Когато в предявен иск по чл. 57, ал. 2 ЗЗД съдът е разпределил на ищеца доказателствената тежест за установяване на елементите на цитираната правна норма, към кой момент следва да се установи наличие на предпоставките по цитираната правна норма – към датата на разпореждането с вещта или към датата на поканата?“ и 7. „От кой момент започва да тече давността за получателя на вещта да иска прихващане с насрещни вземания, произтичащи от задължения на ищеца за ползването на вещта – от датата на влизане в сила на решението, с което е уважен предявения срещу него иск по чл. 649 ТЗ, от датата на предявяване на този иск или от датата на сключване на отменената разпоредителната сделка?“. Сочи, че въпросите са решени в противоречие практиката на ВКС, обективирана в решение №98/10.05.2018 г. по гр. д. №3722/2017 г. на ВКС, IV г. о., решение №125/29.05.2012 г. по гр. д. №534/2011 г. на ВКС, IV г. о., решение №126/9.05.2011 г. по гр. д. №421/2009 г. на ВКС, IV г. о., решение №447/18.11.2011 г. по гр. д. №1964/2010 г. на ВКС, IV г. о., т. 2 ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 19 ТР №1/2001 г., решение №192/289.01.2018 г. по т. д. №44/2017 г. на ВКС, I г. о., решение №31/28.04.2015 г. по гр. д. №5214/2013 г. на ВКС, IV г. о., решение №112/18.07.2013 г. по гр. д. №509/2012 г. на ВКС, III г. о. и решение №38/04.06.2019 г. по гр. д. №498/2018 г. на ВКС, III г. о., както и, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Поддържа и, че решението е очевидно неправилно.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Жива Декова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като разрешени в противоречие с практиката, обективирана в решение №124/21.07.2017г. по т. д.№2137/2016г., но се поддържа и че са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото поради липсата на легална дефиниция на понятието „обичайна дейност“ на търговеца, както и липса на формирана съдебна практика.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Павел Банков

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Васил Манчев

Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2022

Дали при обявена относителна недействителност на договор за цесия предявеният осъдителен иск за осъждане на цесионера да върне в масата на несъстоятелността на полученото от него вземане, платено от третото лице – длъжник, представлява обусловен иск по смисъла на чл. 649, ал. 2 ТЗ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Тотка Калчева

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

е осъществено допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – решение №******г. по гр. д. 4297/2014 г., ВКС, IV ГО, решение І 283 от 14.11.2014 г. по гр. д. 1609/2014 г., ВКС, IV ГО, решнеие №******г. по гр. д. 63/2013 г., III ГО.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Галина Иванова

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

1. „Длъжен ли е съдът да се произнесе в рамките на предмета, с който е сезиран, според заявените страни, правопораждащи юридически факти и петитум?”; 2. „Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства в тяхната съвкупност, за да се произнесе по предявения иск в рамките на изложените от ищеца правопораждащи фактически твърдения и направеното искане?” (по тези два процесуални въпроса твърди противоречие с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк. дело №1/2013 г. на ВКС, ОСГТК; Решение №55/03.04.2014 г. по т. д. №1245/2013 г. на ВКС, I т. о.; Решение №63/17.07.2015 г. по т. д. №674/2014 г. на ВКС, II т. о.; Решение №263/24.06.2015 г. по т. д. №3734/2013 г. на ВКС, ТК, I т. о.; Решение №111/03.11.2015 г. по т. д. №1544/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о.; Решение №215/30.10.2019 г. по гр. д. №4780/2018 г. на ВКС, IV ГО; Решение №210/09.02.2018 г. по т. д. №1115/2017 г. на ВКС, I т. о.; Решение №76/16.05.2017 г. по гр. д. №2926/2016 г. на ВКС IV г. о.; Решение №22/24.02.2015 г. на ВКС по гр. д. №4581/2014 г., I г. о.; Решение №3/22.07.2013 г. на ВКС по гр. д. №534/2012 г., IV г. о.; Решение №149/3.07.2012 г. на ВКС по гр. д. №1084/2011 ., III г. о.; Решение №411/27.10.2011 г. на ВКС по гр. д. №1857/2010 г., IV г. о.; Решение №24/28.01.2010 г. на ВКС по гр. д. №4744/2008 г., I г. о.); 3. „При постановяване на решението си въззивният съд трябва ли да извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства и да изложи подробни мотиви кои от доказателствата кредитира и защо и кои не кредитира/защо?” (по този въпрос твърди противоречие с Решение №210/09.02.2018 г. по т. д. №1115/2017 г. на ВКС - I т. о.; Решение №76/16.05.2017 г. по гр. д. №2926/2016 г. на ВКС, IV г. о.; Решение №22/24.02.2015 г. на ВКС по гр. д. №4581/2014 г., I г. о.; Решение №3/22.07.2013 г. на ВКС по гр. д. №534/2012 г., IV г. о.; Решение №149/3.07.2012 г. на ВКС по гр. д. №1084/2011 г., III г. о.; Решение №411/27.10.2011 г. на ВКС по гр. д. №1857/2010 г., IV г. о.; Решение №24/28.01.2010 г. на ВКС по гр. д. №4744/2008 г.); 4. „При наличие на разписка за получена парична сума, въз основа на договор за паричен заем между търговци, в която е посочено получаване на паричната сума от управителя на дружеството-заемател, възможно ли е оборване на получаването с косвени доказателства (управителят на заемателя не е бил на територията на страната на датата, посочена в разписката)?” (по този въпрос твърди противоречие с Решение №43/26.03.2015 г. по гр. д. №4638/2014 г. на ВКС, III г. о.; Решение №261/22.01.2014 г. по гр. д. №2354/2013 г. на ВКС, III г. о. и Решение №174/29.04.2011 г. по гр. д. №640/2010 г. на ВКС, IV ГО); 5. „Представлява ли елемент от фактическия състав на договора за заем доказване наличието на предоставената в заем парична сума у заемодателя?” (по този въпрос твърди противоречие с Решение №546/23.07.2010 г. по гр. д. №856/2009 г. на ВКС, IV ГО; Решение №20/02.02.2011 г. по гр. д. №620/2010 г. на ВКС, IV ГО; Решение №174/23.07.2019 г. по гр. д. №5002/2008 г. на ВКС, IV ГО и Решение №317/23.02.2015 г. по гр. д. №1238/2014 г., IV ГО); 6. „При въведено в исковата молба твърдение, че заемателят не е получил реално парична сума по договор за паричен заем, сключен между търговци, чия е тежестта за доказване на отрицателния факт на неполучаването?” (твърди противоречие с Решение №379/06.01.2014 г. по гр. д. №171/2012 г. на ВКС, IV г. о.); 7. „Какво е значението на разписката към договора за паричен заем за наличието на заемно правоотношение?” (по този въпрос твърди противоречие с Решение №240/26.10.2016 г. по гр. д. №922/2016 г. на ВКС, IV г. о. и Решение №119/01.07.2016 г. по гр. д. №6182/2015 г. на ВКС, IV г. о.) и 8. „Ако за доказване на вземането си заемодателят представя договор за паричен заем, разписка за получаване на парична сума и запис на заповед, при постановяване на съдебния акт следва ли решаващият съд да разглежда всеки от документите самостоятелно и във връзка с останалите документи, доказващи паричен дълг?” (по този въпрос сочи противоречие със задължителната практика, формирана по т. 17 ТР №4/18.06.2014 г. по тълк. д. №4/2013 г.).

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Красимир Машев

12321 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право