Добро утро! Моля, влезте в профила си!

чл. 647 ал. 1 т. 3 ТЗ

Отменителни искове
Чл. 647. (1) Освен в предвидените от закона случаи могат да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността следните действия и сделки, ако са извършени от длъжника в посочените в т. 1 – 6 срокове преди подаване на молбата по чл. 625: […]
3. възмездна сделка, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото, извършена в двугодишен срок, но не по-рано от датата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността;

чл. 647 ал. 1 т. 3 ТЗ

Отменителни искове
Чл. 647. (1) Освен в предвидените от закона случаи могат да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността следните действия и сделки, ако са извършени от длъжника в посочените в т. 1 – 6 срокове преди подаване на молбата по чл. 625: […]
3. възмездна сделка, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото, извършена в двугодишен срок, но не по-рано от датата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността;

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

са изцяло свързани с твърдяната недопустимост на въззивното решение, но по аргумент от чл. 280, ал. 2 ГПК и предвидената служебна проверка относно допустимостта на въззивното решение, отделно формулиране на такива въпроси не е необходимо. Поради това касационният съд съобразява въпросите единствено във връзка с оплакванията на касатора за недопустимост на въззивното решение. Вторият и третият от въпросите са изцяло относно спирането на производството по чл. 87, ал. 3 ЗЗД в случая и правния интерес от този иск, но с оглед изложеното по-горе, липсва вероятност въззивното решение да е недопустимо. Неоснователно е обуславящото първия поставен въпрос оплакване, че възражението на касатора за висящо преюдициално производство по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е намерено неоснователно като недоказано. Въззивният съд се е произнесъл относно значението на производството по иск с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ, въпреки, че е посочил, че доказателства за такова висящо производство няма. Отделно от това по делото е от значение дали производството по иск с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ е преюдициално по отношение на предявен иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД относно един и същи договор, а не дали по принцип такива искове се намират във връзка на преюдициалност, както е поставен четвъртият въпрос на касатора.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Анна Ненова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Очевидно неправилно е съдебното решение, предвид мотивите на апелативния съд при обосноваване кредитираните от него доказателства? (По искове, с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ, за обявяване за недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „МУЛТИ ФЕЙС“ ЕООД /н./ на договор за покупко-продажба на недвижим имот)

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Костадинка Недкова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

от значение за изхода на спора в нарушение на практиката на Върховния касационен съд (решение №106 от 31.05.2013г. по т. д. №388/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение №107 от 14.11.2011г. по т. д. №742/2010г. на ВКС, ТК, І т. о.), както и по въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото - основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Анна Ненова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1. „ Следва ли съдът да постанови съдебното си решение като съобрази твърденията на страните, събраните доказателства и да формира собствени мотиви, които да съответстват на въведения по делото предмет и на установените по делото факти и обстоятелства? Има ли предоставена от закона възможност съдът да аргументира решението си с несъществуващи в правния мир факти /несъществуващо вписване в ТР/, с невъведени твърдения /за извършено вписване в ТР, за недобросъвестност на ответника към датата на разпоредителната сделка/ и ако съдът е мотивирал решението си на основание невъведени по делото твърдения и недоказани и дори несъществуващи факти, в противоречие с формалната логика, изпълнил ли е съдът основното си задължение да мотивира съдебния акт страните с оглед нормите на чл. 235, ал. 2 и чл. 12 ГПК?“; 2. „За ангажиране на отговорността по чл. 57, ал. 2 ЗЗД има ли значение добросъвестността на отчуждилия вещта, към кой момент се преценява добросъвестността/недобросъвестността – при сключване на сделката, при завеждане на исковата молба по иска по чл. 649 ТЗ или при влизане на отменителното решение в сила? Чия е доказателствената тежест за установяване добросъвестност към релевантния момент и следва ли съдът да укаже на страните за това? От кой момент ще се счита, че получателят на вещата е узнал, че я държи без основание по смисъла на чл. 57, ал. 2, изр. 1 ЗЗД – от датата на влизане в сила на решението, е което е уважен предявеният срещу него иск по чл. 649 ТЗ, от датата на предявяване на този иск или от датата на сключване на впоследствие отменената разпоредителна сделка /21.09.2012 г./?“; 3. „Ако ищецът в производството по чл. 57, ал. 2 ЗЗД не твърди, че ответникът е бил недобросъвестен към датата на разпоредителната сделка, с която ответникът се е разпоредил в полза на трето лице с вещта, а извежда твърдение, че ответникът е узнал на по-късен етап, че лицето, с което е договарял се е намирало във висящо производство по несъстоятелност към датата на сделката, може ли съдът без наличие на твърдение за недобросъвестността към тази дата, да приеме за доказана по делото и да приложи последиците й при постановяване на съдебното решение?“; 4. „Ако разпоредителната сделка от ответника по иска по чл. 57, ал. 2 ЗЗД е извършена преди поканата и без да е доказано по делото, че се е разпоредил при „знание, че държи вещта без основание, отговорността на ответника по коя правна норма следва да се ангажира - по чл. 57, ал. 2, изр. 1 ЗЗД или по чл. 57, ал. 2, изр. 2 ЗЗД?“; 5. „Поканата до длъжника по смисъла на чл. 57 ЗЗД представлява ли елемент от фактическия състав на правната норма или има значение само за задължението за заплащане на лихви? Счита ли се за покана до длъжника-ответник в производството по смисъла на чл. 57, ал. 2 ЗЗД молбата за откриване на производство по несъстоятелност срещу дружеството-ищец, с което този ответник е договарял, ако същата не е обявена в Търговския регистър и съответно по делото не са представени доказателства за такова обявяване? Покана до длъжника по смисъла на чл. 57 ЗЗД ли е образуването на производство по чл. 649 ТЗ срещу настоящия ответник за връщане на веща в масата на несъстоятелност или едва с влизане в сила на решението, с което искът по чл. 649 ТЗ е уважен, представлява покана до длъжника?“; 6. „Длъжен ли е въззивния съд при липса на доклад от първоинстанционния съд, при изготвянето на доклада във въззивната инстанция да квалифицира правния спор, да разпредели доказателствената тежест и да посочи доказателствените средства, с които страните да докажат разпределените им факти? Когато в предявен иск по чл. 57, ал. 2 ЗЗД съдът е разпределил на ищеца доказателствената тежест за установяване на елементите на цитираната правна норма, към кой момент следва да се установи наличие на предпоставките по цитираната правна норма – към датата на разпореждането с вещта или към датата на поканата?“ и 7. „От кой момент започва да тече давността за получателя на вещта да иска прихващане с насрещни вземания, произтичащи от задължения на ищеца за ползването на вещта – от датата на влизане в сила на решението, с което е уважен предявения срещу него иск по чл. 649 ТЗ, от датата на предявяване на този иск или от датата на сключване на отменената разпоредителната сделка?“. Сочи, че въпросите са решени в противоречие практиката на ВКС, обективирана в решение №98/10.05.2018 г. по гр. д. №3722/2017 г. на ВКС, IV г. о., решение №125/29.05.2012 г. по гр. д. №534/2011 г. на ВКС, IV г. о., решение №126/9.05.2011 г. по гр. д. №421/2009 г. на ВКС, IV г. о., решение №447/18.11.2011 г. по гр. д. №1964/2010 г. на ВКС, IV г. о., т. 2 ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 19 ТР №1/2001 г., решение №192/289.01.2018 г. по т. д. №44/2017 г. на ВКС, I г. о., решение №31/28.04.2015 г. по гр. д. №5214/2013 г. на ВКС, IV г. о., решение №112/18.07.2013 г. по гр. д. №509/2012 г. на ВКС, III г. о. и решение №38/04.06.2019 г. по гр. д. №498/2018 г. на ВКС, III г. о., както и, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Поддържа и, че решението е очевидно неправилно.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Жива Декова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

„Следва ли въззивният съд да кредитира заключението на вещото лице, без да го обсъди с другите доказателства по делото?“ в противоречие с посочена от жалбоподателя практика на ВКС.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Васил Христакиев

Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2022

Дали при обявена относителна недействителност на договор за цесия предявеният осъдителен иск за осъждане на цесионера да върне в масата на несъстоятелността на полученото от него вземане, платено от третото лице – длъжник, представлява обусловен иск по смисъла на чл. 649, ал. 2 ТЗ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Тотка Калчева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

обжалваното решение е в противоречие с решение №122/21.07.16г. по т. д.№3484/2014 на 2, т. о. на ВКС, като акцентира на следните съображения, изложени в него: Относно знанието на длъжника по смисъла на чл. 135, ал. 1 ЗЗД е без значение дали увреждащото действие е възмездно или безвъзмездно - когато длъжникът знае, че има кредитор, но въпреки това извърши апорт, длъжникът съзнава, че го уврежда, тъй като при извършването на апорта няма как да се предвиди каква ще бъде насрещната имуществена облага, която вносителят ще придобие, доколкото последната е обусловена от реализирането на предстоящата търговска дейност на самото дружество. Доколкото се апортира един съществуващ и реален активи, срещу който се получава единствено дивидент, който към съответния момент е неопределен като стойност, то не следва да бъде доказвано знание за увреждащия характер от страна на ЮЛ, в чиято полза е учредена апортната вноска.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Ирина Петрова

12316 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право