Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 646 ТЗ

Недействителност на действия и сделки
Чл. 646. (1) Нищожно по отношение кредиторите на несъстоятелността е направеното след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност не по установения в производството ред:
1. изпълнение на задължение, което е възникнало преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност;
2. учредяване на залог или ипотека върху право или вещ от масата на несъстоятелността;
3. сделка с право или вещ от масата на несъстоятелността.
(2) Могат да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността следните действия и сделки, извършени от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, в посочените в т. 1 – 3 срокове преди подаване на молбата по чл. 625:
1. изпълнение на неизискуемо парично задължение, независимо от начина на изпълнението, извършено в едногодишен срок;
2. учредяване на ипотека или залог за обезпечаване на необезпечено от длъжника дотогава вземане срещу него, извършено в едногодишен срок;
3. погасяване на изискуемо парично задължение на длъжника, независимо от начина на изпълнението, извършено в 6-месечен срок.
(3) Ако кредиторът е знаел, че длъжникът е неплатежоспособен или свръхзадължен, срокът по ал. 2, т. 1 и 2 е две години, а срокът по ал. 2, т. 3 – една година.
(4) Знанието по ал. 3 се предполага, когато:
1. длъжникът и кредиторът са свързани лица, или
2. кредиторът е знаел или е бил в състояние да узнае обстоятелства, въз основа на които може да се направи обосновано предположение за наличието на неплатежоспособност или свръхзадълженост.
(5) Алинея 2, т. 1 и 3 не се прилагат, ако изпълнението е в кръга на обичайната дейност на длъжника и когато:
1. е извършено съобразно уговореното между страните едновременно с предоставянето на равностойна стока или услуга в полза на длъжника или до 30 дни след падежа на паричното задължение, или
2. след извършване на плащането кредиторът реално е предоставил на длъжника равностойна стока или услуга.
(6) Алинея 2, т. 2 не се прилага, когато залогът или ипотеката са учредени:
1. преди или едновременно с предоставянето на кредит на длъжника;
2. да заместват друго вещно обезпечение, което не може да бъде обявено за недействително според правилата на този раздел;
3. за обезпечаване на кредит, предоставен за придобиване на предмета на залога или ипотеката.
(7) Недействителността по ал. 2 не засяга правата, които добросъвестни трети лица са придобили възмездно преди вписването на исковата молба. Недобросъвестността се предполага до доказване на противното, ако третото лице е свързано лице с длъжника или с лицето, с което длъжникът е договарял.
(8) Предходните алинеи не се прилагат в случаи на изпълнение от длъжника на публични вземания или на частни държавни вземания, чието принудително събиране се извършва по реда на публичните.

чл. 646 ТЗ

Недействителност на действия и сделки
Чл. 646. (1) Нищожно по отношение кредиторите на несъстоятелността е направеното след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност не по установения в производството ред:
1. изпълнение на задължение, което е възникнало преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност;
2. учредяване на залог или ипотека върху право или вещ от масата на несъстоятелността;
3. сделка с право или вещ от масата на несъстоятелността.
(2) Могат да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността следните действия и сделки, извършени от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, в посочените в т. 1 – 3 срокове преди подаване на молбата по чл. 625:
1. изпълнение на неизискуемо парично задължение, независимо от начина на изпълнението, извършено в едногодишен срок;
2. учредяване на ипотека или залог за обезпечаване на необезпечено от длъжника дотогава вземане срещу него, извършено в едногодишен срок;
3. погасяване на изискуемо парично задължение на длъжника, независимо от начина на изпълнението, извършено в 6-месечен срок.
(3) Ако кредиторът е знаел, че длъжникът е неплатежоспособен или свръхзадължен, срокът по ал. 2, т. 1 и 2 е две години, а срокът по ал. 2, т. 3 – една година.
(4) Знанието по ал. 3 се предполага, когато:
1. длъжникът и кредиторът са свързани лица, или
2. кредиторът е знаел или е бил в състояние да узнае обстоятелства, въз основа на които може да се направи обосновано предположение за наличието на неплатежоспособност или свръхзадълженост.
(5) Алинея 2, т. 1 и 3 не се прилагат, ако изпълнението е в кръга на обичайната дейност на длъжника и когато:
1. е извършено съобразно уговореното между страните едновременно с предоставянето на равностойна стока или услуга в полза на длъжника или до 30 дни след падежа на паричното задължение, или
2. след извършване на плащането кредиторът реално е предоставил на длъжника равностойна стока или услуга.
(6) Алинея 2, т. 2 не се прилага, когато залогът или ипотеката са учредени:
1. преди или едновременно с предоставянето на кредит на длъжника;
2. да заместват друго вещно обезпечение, което не може да бъде обявено за недействително според правилата на този раздел;
3. за обезпечаване на кредит, предоставен за придобиване на предмета на залога или ипотеката.
(7) Недействителността по ал. 2 не засяга правата, които добросъвестни трети лица са придобили възмездно преди вписването на исковата молба. Недобросъвестността се предполага до доказване на противното, ако третото лице е свързано лице с длъжника или с лицето, с което длъжникът е договарял.
(8) Предходните алинеи не се прилагат в случаи на изпълнение от длъжника на публични вземания или на частни държавни вземания, чието принудително събиране се извършва по реда на публичните.

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

за защита на интереси на кредитори в производство по несъстоятелност; 2. Допустимо ли е въззивният съд да контролира нарушения от страна на първоинстанционния съд във връзка с редовността на исковата молба, без да е налице въззивна жалба и въззивно производство след обжалване на първоинстанционното решение по същество, както и без да е налице прекратяване от страна на първоинстанционния съд на производството по причина на неизправени нередовности на исковата молба и жалба срещу този акт на първоинстанционния съд.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Камелия Ефремова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като разрешени в противоречие с практиката, обективирана в решение №124/21.07.2017г. по т. д.№2137/2016г., но се поддържа и че са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото поради липсата на легална дефиниция на понятието „обичайна дейност“ на търговеца, както и липса на формирана съдебна практика.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Павел Банков

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

За да е ликвидно активното вземане по чл. 103, ал. 1 ЗЗД като предпоставка за извършване на извънсъдебно прихващане по чл. 104, ал. 1 ЗЗД, следва ли да е безспорно по размер и основание в отношенията между страните по правоотношението?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Людмила Цолова

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

в противоречие с практиката на ВКС по т. 6 ТР 1 от 09.12.2013г. по т. д. 1/2013г. по описа на ОСГТК на ВКС, по ТР 7/2020г. по описа на ОСГТК на ВКС, решение №******г. по т. д. 230/2011г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, решение №248 от 17.01.2011г. по т. д. №224/2010г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, решение №149 от 02.11.2011г. по т. д. №1192/2010г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, и решение №187 от 19.03.2010г. по т. д. №135/2009г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, с което обосновава искане за допускане до касация на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Зорница Хайдукова

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

Относно преценката за наличие на правен интерес от воденето на установителния иск за нищожност на сделка по чл. 26 ЗЗД.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Людмила Цолова

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

1. Има ли вещнопрехвърлителен ефект постановление за възлагане, което е издадено по публична продан, завършила след обявяването на длъжника в несъстоятелност; 2. Има ли вещнопрехвърлителен ефект постановление за възлагане, което е издадено след като разрешителното определение по чл. 638, ал. 3 ТЗ в полза на взискателя е било отменено от съда по несъстоятелността; 3. Противопоставимо ли е на кредиторите на несъстоятелността възлагателно постановление, издадено по спряно на основание чл. 638, ал. 1 ТЗ изпълнително дело и при липса на разрешително определение по чл. 638, ал. 3 ТЗ; 4. Може ли да влезе в сила възлагателно постановление, което е издадено след спиране на изпълнителното дело на основание чл. 638, ал. 1 ТЗ и докато така спряното изпълнително дело не бъде възобновено; 5. Приложима ли е разпоредбата на чл. 646, ал. 1, т. 3 ТЗ и спрямо възлагателни постановления, издадени след настъпило на основание чл. 638. ал. 1 или ал. 4 ТЗ спиране или прекратяване на изпълнителното дело; 6. В случай, че чл. 646, ал. 1, т. 3 ТЗ не намира приложение за възлагателни постановления, издадени след настъпило на основание чл. 638, ал. 1 или ал. 4 ТЗ спиране или прекратяване на изпълнителното дело, то какъв е процесуалният ред, по който кредиторите на несъстоятелността могат да се защитят срещу подобни порочни възлагателни постановления и да бъде гарантиран реалният защитен ефект на чл. 638, ал. 1 и ал. 4 ТЗ; 7. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото, включително доводите в отговора на исковата молба и в писмената защита на въззиваемата страна пред първата инстанция, както и всички релевантни факти и доказателства по делото; 8. Длъжен ли е съдът да основе правните си изводи на доказателствата по делото и да не извращава тези доказателства. Релевира се и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Пламен Стоев

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

търсят отговор дали е допустима защита правата на кредиторите на несъстоятелността при серия разпоредителни сделки, извършени след увреждаща сделка със страна длъжникът, преди предявяване на отменителния иск по чл. 647 ТЗ. Този въпрос отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, но не и на допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въззивният съд се е произнесъл изцяло в съответствие с практиката на ВКС, обективирана в решение №100 от 15.06.2009 г. по т. д. №808/2008 г., ІІ т. о., решение №187 от 3.11.2009 г. по т. д. №135/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., решение №93 от 10.07.2014 г. по т. д. №2907/2013 г. на ВКС, ІІ т. о., решение №111 от 12.07.2018 г. по т. д. №1892/2017 г. на ВКС, І т. о., решение №4/25.02.2021 г. по т. д. №2910/2019 г. на ВКС, І т. о., определение №200/26.04.2021 г. по ч. т. д. №317/2021 г. на ВКС, ІІ т. о. В цитираните съдебни актове е изяснено кои са активно и пасивно легитимираните страни в производствата по искове с предмет действия и сделки, попадащи под режима на чл. 646 ТЗ, респ. чл. 647 ТЗ. Прието е, че исковете по чл. 646 ТЗ и чл. 647 ТЗ са правен способ за защита на кредиторите на несъстоятелността срещу действия и сделки, които са извършени от длъжника в производство по несъстоятелност и осъществяват фактически състав от кръга на уредените в чл. 646 ТЗ и чл. 647 ТЗ. Действия и сделки, които не са извършени от длъжника и по които той не е страна, са извън обхвата на допустимата защита с исковете по чл. 646 ТЗ и чл. 647 ТЗ. В решение на ВКС по т. д. №1892/2017 г., І т. о. е изрично изяснено, че прехвърлянето на правата от приобретателя в полза на трети лица, които са обект на атакувана сделка, не превръща последните в надлежна страна по исковете с правно основание чл. 646 ТЗ и чл. 647 ТЗ. Засягането на правата на третите лица-приобретатели, е само последица, при това незадължителна /арг. от чл. 646, ал. 7 ТЗ и чл. 647, ал. 3 ТЗ/, от прогласяване на относителна недействителност спрямо техния праводател, но самите трети лица не са страна по атакуемата придобивна сделка. Съгласно чл. 648 ТЗ при сделка, по отношение на която са приложени разпоредбите на чл. 646 или чл. 647 ТЗ, даденото от третото лице се връща, а ако то не се намира в масата на несъстоятелност или се дължат пари, третото лице става кредитор. В случай, че в резултат на действията или сделките се е стигнало до излизане на имущество от масата на несъстоятелност, синдикът, съответно кредиторът, който е ищец по обуславящите искове, следва да упражни правомощията си чрез съответен осъдителен иск по чл. 649, ал. 2 ТЗ.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Десислава Добрева

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

12316 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право