за конкуренцията между правата на кредиторите на несъстоятелния търговец и третото лице – последващ приобретател на имота, които произтичат от фактическите състави на чл. 646, ал. 2, т. 2 и ал. 4 ТЗ /отм./ и разпоредбата на чл. 453 ГПК по аргумент от противното, с оглед на което са се мотивирали, че решението, с което е уважен отменителният иск не обвързва последващия приобретател на имота. В касационната жалба се изразява несъгласие с приложената от въззивната инстанция аналогия на общите разпоредби от ГПК, регламентиращи изпълнителното производство, тъй като целите на това производството са различни от тези на производството по несъстоятелност. Наред с това, в жалбата се сочи, че в атакуваното решение не е преценена правилно целта на чл. 646, ал. 2, т. 2 и т. 4 ТЗ /отм./, която е да защити интересите на всички кредитори на несъстоятелния длъжник. По силата на цитираните нормативни разпоредби сделката, сключена между несъстоятелния длъжник и третото лице, след прогласяването й за нищожна, следва да се счита такава от момента на нейното сключване. Ето защо, въззивният съд е следвало да приложи принципа, че с отпадане правата на праводателя отпадат и правата на неговия правоприемник – в случая ответницата К. Д.. Тя не е придобила права, които не е притежавал прехвърлителят й. Изложеното, според касатора, се подкрепя от приетото с определение №570/22.08.2013 г. по т. д. №661/2011 г., ТК, II ТО на ВКС. Съдебната практика, обективирана в решение №143/09.08.2016 г. по гр. д. №195/2016 г. на ГК, I ГО, се явява второ становище, което е обратно на вече взетото ВКС, че в хипотезата на чл. 646 ТЗ се визира абсолютна недействителност и тя се свързва с последиците на нищожността по чл. 26 ЗЗД. Твърдяното противоречие се сочи като основание за допускане до касация по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – съдът се е произнесъл по материално правен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, и чл. 280, ал. 2 ГПК – очевидна неправилност на решението. В подкрепа на твърденията за наличие на основания за достъп до касация се сочи и противоречие с решение №4/11.03.2014 г. на Конституционния съд по к. д. №12/2013 г. - основание по чл. 280, ал. 1, т. 2, пр. I ГПК. Според касатора в цитираното решение е прието, че при нищожност законодателят дава предимство на кредиторите на несъстоятелността, на които сделките, регламентирани от чл. 646, ал. 2, т. 2 и 4 ТЗ /отм./, са непротивопоставими по силата на закона, а не на третите добросъвестни лица. Обратно, относителната недействителност настъпва като последица от влязло в сила съдебно решение за уважаване на предявен от синдика или кредитор на несъстоятелността конститутивен иск. След като законодателят в пар. 15 ПЗР ЗИДТЗ /ДВ бр. 20/28.02.2013 г./ е постановил, че предявените до влизане в сила на изменението искове по чл. 646, ал. 2 ТЗ /изм./ се решават по досегашния ред, то следва да се търси тяхната нищожност, а не недействителност. В депозираното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е формулиран следният въпрос, който според касатора е обусловил изхода на спора пред въззивната инстанция, а именно: