„1. Следва ли да се зачете и приложи законовата презумпция по чл. 646, ал. 4, т. 2 ТЗ за знание за неплатежоспособност или свръхзадлъжнялост и уважи предявен евентуален иск по чл. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ в противоречие на горепосочената практика на ВКС /решение по гр. д. №5489/2014 г. на ВКС, IV г. о./ и в нарушение на задълженията, свързани със зачитане, евентуално отхвърляне на законови презумпции, произтичащи от ТР №1/2012 на ОСГК на ВКС и ППВС №6/27.12.1974?; 2. Следва ли да се зачете и приложи законова презумпция по чл. 646, ал. 4, т. 2 ТЗ и уважи предявен евентуален иск по чл. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ при успешно проведено обратно доказване?; 3. Следва ли да се зачете и приложи законова презумпция по чл. 646, ал. 4, т. 2 и уважи предявен евентуален иск по чл. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ, след като основният иск по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ по същото дело при идентична фактическа обстановка е отхвърлен поради успешно оборена законова презумпция по чл. 646, ал. 4, т. 2 ТЗ при проведено обратно доказване и представлява ли това нарушение на служебните задължения на съда?“. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди, че даденото от въззивния съд разрешение на първия поставен въпрос противоречи на практиката на ВКС – решение №120 от 3.04.2015 г. по гр. д. №5489/2014 г. на ВКС, поради което е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Останалите въпроси касаторът поставя по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Освен това поддържа, че въззивният акт е нищожен, евентуално – недопустим или очевидно неправилен, доколкото мотивите към него са вътрешнопротиворечиви. Последното твърдение свързва с доводи за противоречивото произнасяне на съда по съединените при условията на евентуалност искове при идентична фактическа обстановка. Излага, че съдът е счел, че главният иск по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ следва да бъде отхвърлен, тъй като презумпциите по чл. 646, ал. 3 и 4 ТЗ са оборени, а уважаването на иска по чл. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ с атакуваното решение е аргументирал с необорването от касатора въззиваем в производството пред апелативния съд на презумпцията по чл. 646, ал. 4, т. 2 ТЗ за знание за неплатежоспособност или свръхзадълженост.