„Постановление за възлагане на недвижим имот в изпълнителното производство, издадено от ЧСИ преди откриване на производство по несъстоятелност на длъжника, но влязло в законна сила след обявяване на несъстоятелността и налагане на обща възбрана върху имуществото му, противопоставимо ли е на длъжника в несъстоятелност и на кредиторите на несъстоятелността, ако в изпълнителното производство е извършено разпределение, влязло в законна сила преди откриване на производство по несъстоятелност, по силата на което разпределение цената на придобиване на имота е прихваната изцяло с подлежащо на принудително удовлетворяване вземане на ипотекарен кредитор по смисъла на чл. 495 ГПК?“. Твърди, че определението е постановено в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №55/20.05.2021г. по гр. д. №3415/2020г. на ВКС, II г. о. Позовава се и на очевидна неправилност на обжалваното определение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, поради допуснати от съда нарушения на относима и приложима императивна материалноправна норма и на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, както и поради нарушаването на основни логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи.