1. Може ли липсата на данни за размера на изискуеми задължения към служители да бъде приравнена по правни последици на доказано изпадане в неплатежоспособност към датата на падежа на най-старото задължение и длъжен ли е съдът служебно да назначи ССчЕ, за да събере данни за размера на тези задължения?; 2. Неплащането на падеж на част от възнаграждения за заплати следва ли да бъде приравнено по правни последици на факт на изпадане на дружеството в неплатежоспособност към датата на падежа на най-старото задължение или съдът е длъжен служебно да съобрази нормата на чл. 608, ал. 1, т. 4 ТЗ, включително служебно да назначи ССчЕ за установяване броя на служителите с неизплатено трудово възнаграждение и падежа на всяко от тях и дали забавата за заплащане на трудовите възнаграждения надхвърля 2 месеца от падежа, преди да изведе преценка за наплатежоспособност на дружеството към датата на най-старото възникнало задължение за заплати?; 3. Началната дата на неплатежоспособност следва ли да се определи единствено с оглед на най-старото падежирало и неплатено задължение на длъжника към определен кредитор или с оглед цялостното икономическо състояние на длъжника към този момент?; 4. Длъжен ли е съдът при обявяване на неплатежоспособност на дружеството да изложи фактите и обстоятелствата, довели до влошаване финансовото състояние на дружеството, забавено плащане, невъзможност за изпълнение на задълженията към кредиторите, или е достатъчно да приеме, че датата на най-старото падежирало вземане е началната дата на неплатежоспособността на дружеството?; 5. Следва ли при анализиране на финансовите показатели на дружеството, за което се твърдят предпоставки за неплатежоспособност, и при направено във въззивната жалба искане за назначаване на ССчЕ, съдът да допусне експертиза с оглед отговор на въпроса правилно ли са осчетоводявани разходваните парични средства за незавършено производство, съответно – изпаднало ли е дружеството в неплатежоспособност? Длъжен ли е съдът да извърши т. нар. корекционно осчетоводяване на паричните средства, в резултат на което да се установи дали са настъпили предпоставките на чл. 608 ТЗ и да приеме, че дружеството е в неплатежоспособност?; 6. Следва ли при дадено заключение по ССчЕ, че балансите на дружеството са неверни и при данни за документална необоснованост на счетоводни записвания, съдът, във връзка със засиленото служебно начало и съгласно чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ, както и при направено във въззивната жалба такова искане, да назначи експертиза за съставяне на верен счетоводен баланс за целите на обследване наличието на предпоставките на чл. 608, ал. 1 ТЗ преди да се произнесе по съществото на спора? и 7. Длъжен ли е съдът при разглеждане на спора да обсъди всички релевантни и допустими доказателства, възражения и твърдения на страните, респ. – да обоснове преценката си, че дружеството е изпаднало в състояние на неплатежоспособност?