1, касаторът обосновава отговорност на преобразуващото се дружество, в хипотезата, ако правата и задълженията при отделяне са конкретизирани с договора или плана за преобразуване и правният въпрос е - непосочените права и задължения остават ли в патримониума на преобразуваното дружество, след като изпадането в забава е настъпила след преобразуването на дружеството. Въззивният съд е приел, че задълженията за връщане на получените на основание сключените договори за банков кредит между „КТБ“ АД и „В и ВГД Оранжерии Петрич“ ООД суми, са възникнали преди отделянето на дружествата (сред които и ответникът-длъжник „Комунално битови услуги Петрич“ ЕООД). Прието е, че задълженията за връщане на получените на основнаие договорите за банков кредит суми, са възникнали със сключване на договорите. Въззивният съд е приел, че постигнатото съгласие за връщане на дължимите на основание сключения договоро за банков кредит на погасителни вноски с падежи на определени дати, не преобразува задължението, а същото остава да бъде само едно и крайният срок за погасяването му е падежът на последната разрочена вноска или моментът, в който е обявена предсрочната изискуемост на задължението. Прието е, че задължението за връщане на получената сума възниква със сключване на договора за банков кредит, поради консенсуалния характер на този вид договори. Падежът на всяка погасителна вноска, при приетото разсрочено връщане на дълга, е прието, че е без значение за определяне момента на възникване на задължението. Това правно разрешение е довело и до извода, че задължението за връщане на отпуснатите на основание договорите за банков кредит суми, е възникнало преди отделянето на длъжника. Освен това е обусловило и извод за наличие на солидарна отговорност на преобразуващото се дружество и отделеното дружество, възникнала по силата на закона с настъпване на факта на отделяне, на основание чл. 127, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 263 л, ал. 1 ТЗ. При приложение на чл. 263 л, ал. 1, изр. 2 ТЗ, както и при приетото, че липсват данни задължението да е разпределено на отделеното дружество, въззивният съд е направил извод за ограничаване отговорността на отделеното дружество до размера на получените от него права. Прието е, че при отделяне разпределението на задължение с плана или с договора за преобразуване има само отношение към размера на отговорността. Това не изключва извод за солидарна отговорност на отделеното дружество. Този извод изключва извод за отговорност на преобразуващото се дружество, каквато теза поддържа касаторът. Поради даденото разрешение от въззивния съд, поставеният правен въпрос не съставлява общо основание за допускане касационно обжалване. Въпросът представлява твърдение на касатора за отговорност на преобразуващото се дружество. Разрешението за наличието на солидарна отговорност, в частност отговорност на отделеното дружество – ответник в процеса, е направено след анализ на доказателствата и приложение на материалния закон. Изцяло с правилността на съдебното решение е свързан поставеният правен въпрос. Съгласно т. 1 Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк. д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, анализът на докзателствата, правилното приложение на закона и правилността на съдебното решение, не могат да представляват общо основание за допускане касационно обжалване.