от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. На плоскостта на горното разяснение в процесния случай по необходимост се налага извод, че формулираният от настоящия касатор в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата единствен материалноправен въпрос - във връзка с твърдението му за наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, е с изцяло хипотетичен характер. Уместно е с оглед на тази констатация, а и предвид неизменността на правната уредба от 12.V.2006 г. насам, да се препрати към мотивите на решение №42/8.ІІ.2007 г. на състав на І-во т. о. на ВКС, постановено по т. д. №601/2006 г., според които изчислението на началните разноски, съобразно чл. 629б, ал. 2 ТЗ, става с помощта на вещо лице и така съдът по чл. 613 ТЗ определя „сумата, която следва да бъде предварително внесена от заинтересувания /бил той кредитор или длъжник/, т. е. без да се изчакват постъпления за осигуряването й чрез продажба на активи на търговеца длъжник. Ето защо, при така установеното отсъствие на главното основание за допустимост на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК, безпредметно се явява обсъждането налице ли е релевираната от касатора „Либра`4” ООД (в Н.) допълнителната предпоставка за това по т. 3 на същия законов текст.