е относим към предмета на разрешения с обжалваното решение правен спор, но не е от значение за изхода на делото по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, изяснен с т. 1 Тълкувателно решение №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Въпросът е основан върху погрешното разбиране на касатора, че с изтичане на едногодишния срок по чл. 632, ал. 2 ТЗ производството по несъстоятелност е следвало да бъде прекратено на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ поради невнасяне в този срок на определената от съда по несъстоятелност сума за покриване на първоначалните разноски по несъстоятелността. Съдът по несъстоятелност е определил размера на подлежащите на заплащане разноски по чл. 629б ТЗ с решението за откриване на производство по несъстоятелност и без да предоставя на заинтересованите лица срок за предплащане на разноските, е приложил чл. 632, ал. 1 ТЗ като е спрял производството по несъстоятелност. П. по този начин, съдът по несъстоятелност на практика е приложил последиците от липсата на предплатени разноски преди да започне да тече срокът за тяхното заплащане. Решението в частта за спиране на производството по несъстоятелност на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ е обжалвано от молителя - кредитор [фирма] и доколкото правилното прилагане на чл. 632, ал. 1 ТЗ предполага проверка от страна на въззивния съд на предпоставките за спиране - липса на достатъчно имущество у длъжника за покриване на началните разноски и на предплатени по реда на чл. 629б ТЗ разноски, подаването на въззивната жалба е препятствало течението на едногодишния срок по чл. 632, ал. 2 ТЗ, преди изтичането на който последиците на чл. 632, ал. 4 ТЗ са неприложими. При наличие на подадена въззивна жалба срещу решението за спиране на производството по несъстоятелност на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ въззивният съд не е имал правомощия да прекрати производството по несъстоятелност на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ като се позове на липсата на предплатени разноски по чл. 629б ТЗ. Постановеният с въззивното решение правен резултат не е обусловен от разрешаване на въпроса дали въззивният съд е задължен служебно да следи и да приложи последиците по чл. 632, ал. 4 ТЗ в случай на изтичане на срока по чл. 632, ал. 2 ТЗ, поради което не е налице общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касационен контрол.