като значими за точното прилагане на закона, обусловили изхода на делото и решени в противоречие с практиката на ВКС: „1/ Длъжен ли е съдът, във връзка със засиленото служебно начало съгласно чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ по свой почин да установи фактите от значение за финансовото състояние на длъжника, в това число да назначи вещо лице, което да установи констатираната от дружеството – длъжник неплатежоспособност и/ или свръхзадълженост?; 2/ Длъжен ли е длъжникът да представи доказателства с подаването на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, предвид отговорността му, ако не подаде молба за откриване на производство по несъстоятелност в срок, съгласно чл. 626, ал. 2 ТЗ?”. Намира, че атакуваното определение е постановено в противоречие с постоянната практика на ВКС, обективирана в: решение №153/23.12.2010 г. по т. д. №255/2010 г. на І т. о. на ВКС, решение №90/20.07.2012 г. по т. д. №1152/2011 г. на І т. о. на ВКС, решение №241/21.06.2013 г. по т. д. №158/2012 г. на ІІ т. о. на ВКС, решение №199/8.11.2013 г. по т. д. №1819/2013 г. на ІІ т. о. на ВКС. Излага съображения за приложение на разпоредбите на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК при липсата на разпоредби в гл.ІV „Несъстоятелност” относно необходимото съдържание на молбата по чл. 625 ТЗ, извън въведените с чл. 628, ал. 2 и ал. 3 задължителни изисквания, вкл. с оглед на предвидените в специалната норма на чл. 621а ТЗ. Според жалбоподателя молбата за откриване на производство по несъстоятелонст отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, което я прави редовна и годна за разглеждане, респ. за откриване на производство по несъстоятелност. Касаторът поддържа противоречиво тълкуване на закона, поради което за да се формира ”точно прилагане на закона следва да бъде отстранена непоследователната и противоречива съдебна практика.