са общо и теоретично зададени, поради което не притежават характеристиката на правни по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснен с т. 1 ТР №1/2010 г. по т. д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Следва да се има предвид разписаното в чл. 46, ал. 1 Закона за нормативните актове, че разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България. Тълкуването следователно не е средство за разширяване приложното поле на правна норма. Разпоредбата на чл. 649, ал. 6 ТЗ е ясна и не се нуждае от тълкуване. Отделно, по приложението ѝ е създадена практика на касационната инстанция, цитирана и във въззивното решение, което изключва и приложението на допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В своите актове отделни състави на ВКС безпротиворечиво приемат, че при отхвърляне на предявен от синдика или кредитор иск по чл. 645, 646, 647 ТЗ и чл. 135 ЗЗД единствено дължимата се държавна такса се събира от масата на несъстоятелността. Наред с това, необходимо е да се отбележи, че зададените въпроси не държат сметка, че въпросът за разпределение на отговорността за разноските, съответно дължимостта на претендираните от касатора 12 000 лв., е разрешен по окончателен начин в производството по т. д. №3294/2012 г. по описа на Софийски градски съд и не е допустимо той да бъде пререшаван в настоящото производство. В множество свои актове /решение №189/2014 г. по гр. д. №5193/2013 г. на IV г. о., решение №255/2015 г. по гр. д. №1011/2015 г. на III г. о., решение №442/2016 г. по гр. д. №1643/2015 г. на IV г. о., както и в мотивите на ТР №1/11.12.2018 г. по т. д.№1/2017 г. на ОСГК на ВКС/ касационната инстанция е посочила, че отговорността за разноски в гражданския процес следва да бъде реализирана в рамките на исковия процес и да бъде разпределена от съда, с оглед задължението му по чл. 81 ГПК, вр. с чл. 78 ГПК. Отделен иск за присъждане на разноски е допустим само, когато това не може да бъде осъществено в рамките на съответно воденото пред съд производство, какъвто е случаят с разноските, сторени от лице, признато от наказателния съд за невиновно, или по отношение на което наказателното производство е прекратено.