дължи ли кредиторът държавна такса по подадена въззивна жалба срещу решението, с което се открива за длъжник производство по несъстоятелност, е релевантен за делото, тъй като обуславя развитието му по подадената въззивна жалба и по този въпрос се съдържа произнасяне във въззивното определение. Д. на жалбоподателя, че той не се е позовавал на разпоредбата на чл. 620, ал. 5 ТЗ, е неоснователен, тъй като въпросът дължи ли държавна такса по подадената въззивна жалба срещу решение, с което е обявена неплатежоспособност на длъжника и е открито производство по несъстоятелност, съставлява процесуален въпрос за приложението на разпоредбата на чл. 620, ал. 5 ТЗ, съгласно която държавната такса не се внася предварително по дело, което се води за попълване масата на несъстоятелността и по отменителен иск. Създадена е от ВКС по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК и задължителна за долустоящите съдебни инстанции съдебна практика по въпроса кои искове и дейности са насочени към попълване на масата на несъстоятелността по смисъла на чл. 620, ал. 5 ТЗ, по които не се дължи предварително внасяне на държавна такса: Опр.№209/21.11.2008 г. по ч. т. д.№312/2008 г. на І т. о., Опр.№479/29.12.2008 г. по ч. т. д.№339/2008 г. на ІІ т. о., Опр.№1086/30.12.2011 г. по ч. т. д.№765/2011 г. на ІІт. о., Опр.№860/03.12.2010 г. по ч. т. д.№863/2010 г. на ІІ т. о., в съответствие с която е постановено обжалваното определение, затова не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, което основание следва да се обсъжда дали е налице при създадена задължителна съдебна практика, тъй като не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.