от производството по търговска несъстоятелност. Под т. 2е формулиран въпросът Какви са критериите по прилагането на чл. 673, ал. 3 ТЗ спрямо кредиторите със спорни /приети и неприети/ вземания, по отношение на които е предявен иск по чл. 694, ал. 1 ТЗ – простира ли се по отношение на тях изискването за представяне на убедителни писмени доказателства, както по отношение на кредиторите по чл. 637, ал. 3 ТЗ или е достатъчен фактът на предявяването на иска, за да се премине към преценка дали да бъдат допуснати до участие в събранието? Разрешаването по тълкувателен път на този въпрос не би имало пряко относимо отражение върху предмета на спора по разглежданото от настоящия състав производство, тъй като отговорът му касае процесуалното положение на кредитора, срещу когото е предявен иска по чл. 694, ал. 1 ТЗ, в производството по несъстоятелност и конкретно – легитимацията му при провеждането на събрания на кредиторите през времето, докато производството по чл. 694, ал. 1 ТЗ е висящо. Поради това и доколкото с настоящото окончателно ще бъде разрешен именно въпросът относно качеството на ответника като кредитор в производството по несъстоятелност, искането за спиране не следва да бъде уважено.