единствено в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: 1/ Допустимо ли е съдебно решение, постановено при наличие на основание за отвод на докладчика по делото, останал неуважен?; 2/ Правилно ли не са зачетени пълномощията на адвоката на дружеството в несъстоятелност, след заличаване на членовете на управителния орган на дружеството, упълномощили го за процесуално представителство на същото?; 3/Следва ли да се назначи особен представител на длъжника в несъстоятелност, след като има упълномощен адвокат / от управителния орган, чиито членове са заличени в процедура по чл. 233, ал. 5 ТЗ /?; 4/ На база какъв размер следва да се определи възнаграждението за особения представител, след като производството по несъстоятелност е вече във фаза на предявени вземания на кредиторите?. Без да формулира конкретен въпрос, касаторът твърди недопустимост на въззивното решение, освен по съображението в преждепосочения първи въпрос, и с оглед непроизнасяне с диспозитива на въззивното решение, за обявяване длъжника в несъстоятелност, на основание чл. 711 ТЗ, след отмяната на обявяването в несъстоятелност и спиране, по реда на чл. 632, ал. 5 ТЗ. Също без да формулира конкретен въпрос, се е позовал на съществено нарушение на съдопроизводствените правила – несъобразяване цялостното съдържание на финансовия отчет за 2012 год. на [фирма] в несъстоятелност, а именно – в частта сочеща, че констатираните значителни вземания са към свързани предприятия, неразполагащи с налични активи за удовлетворяването им, две от които и в производство по ликвидация.