– дали е налице неплатежоспособност и дали длъжникът притежава достатъчно имущество, което може да послужи за удовлетворяване на всичките му кредитори, без да се нарушават техните интереси. Излага подробни съображения за неправилност на извода на въззивния съд за несъществуване на вземанията му спрямо длъжника, основан на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвено единствено по твърдения на длъжника и по неговите счетоводни записвания, и без да обсъди доводите на страните и представените доказателства. Сочи, че според основното заключение на ССЕ счетоводството на длъжника не е водено редовно, но въпреки това в допълнителното заключение експертът се е позовал само на тези счетоводни записвания. Поддържа още, че с оглед нечетливостта на представените по делото платежни нареждания не е ясно въз основа на какви документи експертът е изчислил размера на плащанията. Твърди, че в представените протоколи за прихващане също не е посочено задълженията на длъжника по кои фактури са прихванати, като въззивният съд не е обсъдил направените от него оспорвания на истинността и достоверността на датите на тези протоколи и на нечетливите платежни нареждания. Сочи, че тези оспорвания са направени пред първоинстанционния съд, но той не се е произнесъл по тях, тъй като решението, с което вземанията му са признати, е влязло в сила. Поддържа, че в неговото счетоводството такива плащания и прихващания не са осчетоводени и вземанията на длъжника са непогасени. Твърди, че въззивният съд не е обсъдил и представения по делото договор за заместване в дълг от 01.04.2011г., по силата на който длъжникът „В. Трейдинг ЕООД е заместен като длъжник по 50-те фактури от едно чуждестранно дружество – „Фърст Майнинг Инвестмънт Груп”, като намира, че този договор представлява извънсъдебно признание и от двете страни, че на посочената дата, следваща всички представени протоколи за прихващане и платежни нареждания, всичките 50 броя фактури за доставки по търговски сделки не са били погасени и поради това едно трето лице встъпва в задължението на длъжника. Излага съображения, че въпросът за основателността на направеното оспорване на представените протоколи за прихващане е правен и след като допълнителното заключение на ССЕ е изготвено единствено по счетоводните документи на длъжника, въззивният съд е следвало да го обсъди. Поддържа, че въззивният съд не е обсъдил и довода му, че уведомлението за прихващане №98 от 31.03.2011г. не е породило действието си, тъй като е следвало да бъде отправено до синдика на „Булгар Минерали Стрелча АД /н./, вместо до съвета на директорите на дружеството, в което член е бил и управителят на дружеството – длъжник, като в обжалваното решение това уведомление е ценено като протокол, макар да не е подписано от двете страни. Сочи, че въззивният съд не е съобразил, че решението на ВКС по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК засяга само единия от протоколите за прихващане, на които се е позовал въззивният съд – този от 30.12.2010г. за сумата 746 852 лева. Поддържа още, че въззивният съд не е взел предвид определението по чл. 692 ТЗ на съда по несъстоятелност, с което са приети вземанията му, обосноваващи качеството му на кредитор, като твърди, че установяване несъществуването на прието вземане може да стане само по исков ред и въззивната инстанция няма право да ревизира това определение. Поради това моли обжалваното решение да бъде отменено и делото да бъде върнато на въззивния съд с указания за произнасяне само по допустимите с оглед етапа, на който се намира делото по несъстоятелността, въпроси - дали е налице неплатежоспособност на длъжника, или да бъде постановено решение по същество, с което въззивната жалба на длъжника бъде оставена без уважение.