е поставил въпросът – „ Приложим ли е института на несъстоятелността, когато не се извършва плащане по причини, които се дължат на съзнателни, волеви действия на търговеца…, а не невъзможността да извърши плащане.” Поддържано е противоречие с изброени решения на ВКС. Поставен е въпросът –„ Съществува ли разлика между спиране на плащанията и неизвършването на плащане. ” И по този въпрос, отново е изброена практика на ВКС, за която се поддържа общо, че го разрешава по начин, различен от този на въззивиния съд. Поставени под №******години се реализира печалба. И „ Длъжен ли съдът да определи началната дата на неплатежоспособността въз основа на анализ на финансовото състояние на дружеството към момента на постановяване на въззивното решение. Поддържано е, че въззивният съд се е отклонил от разгледана от страната практика на ВКС, изведено от оплакванията за неправилност на акта. Страната е поддържала и основание по чл. 280, ал. 2 ГПК- като го е извела от оплакванията си за твърдяни нарушения на съдопоризводствените правила, липса на мотиви, неправилна преценка на доказателствата. Изложено е и подробно разбирането на касатора по основателността на иска, като са развити оплакванията за това, че не са налице в случая предпоставките по чл. 608 ТЗ, и буквално са възпроизведени части от касационната жалба.. Сочени са също така осъществени, според касатора нарушения на чл. 6 КЗПЧОС – нарушаване правото на достъп до съд, нарушаване на правото за справедливо правораздаване, нарушаване на изискването на пълен съдебен контрол, нарушаване правото на мирно ползване на собствеността. Други доводи не са развити