- валиден ли е запис на заповед с оглед чл. 535, т. 3 ТЗ, когато съдържа падеж - определена дата и уговорка, че е платим на предявяване; валиден ли е запис на заповед, в който е посочено място на плащане, но то не е индивидуализирано и липсва конкретизирана банкова сметка; следва ли въззивният съд при направено оплакване за непълнота на доклада по чл. 146 ГПК да отстрани нарушението на първоинстанционния съд и да даде възможност на жалбоподателя да ангажира доказателства по твърдяното погасяване на каузалното правоотношение; може ли въззивният съд да игнорира факти допълнително уточнени от двете страни пред първата инстанция и пред втората инстанция, като безспорни, касаещи наличието на каузално отношение, по повод на което са издадени процесните записи на заповед; допустимо ли е да се навеждат нови твърдения, респ. да се представят нови доказателства извън процесуалните срокове, в случай че по делото няма изготвен окончателен доклад; може ли когато в записа на заповед изрично е указано място на плащане, съдът вместо изрично да третира неговата валидност, приемайки че такова липсва, да приложи чл. 536, ал. 3 ТЗ. Твърди се, че поставените материалноправни и процесуалноправни въпроси с обжалваното решение са разрешени в противоречие с представена съдебна практика на Върховния касационен съд, чрез която се поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.