от изложението към касационната жалба не покрива общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол, тъй като отговорът му е предпоставен от възприемане на съдържащото се в него твърдение, че „се касае за обещание за изпълнение, което не произтича само от менителничния ефект“, противно на приетото от съда. Относно правните последици от разкриването на каузалната сделка в менителничния ефект са налице и задължителни указания, дадени в т. 4д ТР 4/2014г. по тълк. д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, че направена добавка в записа на заповед относно наличието на каузално правоотношение е пречка за издаване на заповед за незабавно изпълнение само в случай, че тази добавка отрича безусловния характер на поетото задължение. Само по себе си посочването, че менителничният ефект е издаден за обезпечаване на вземане, произтичащо от определено каузално правоотношение, не е в състояние да опорочи абстрактната сделка, ако не се отразява на безусловния характер на обещанието за плащане, т. е. обещание, произтичащо единствено от менителничния ефект. Такова отбелязване не накърнява реквизитите по чл. 455, т. 2 и чл. 535, т. 2 ТЗ. Отбелязване, при което е посочено, че менителничният ефект е издаден във връзка с конкретно каузално правоотношение, обективно е от значение при доказването на иска по чл. 422 ГПК, когато длъжникът е подал възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК. Въззивният акт е постановен в пълно съответствие с посочената задължителна практика на ВКС, тъй като самото плащане по ценната книга не е обусловено от посочените каузални правоотношения, а само сочи на неговия обезпечителен характер. Доколкото въззивното решение съответства на задължителната практика на ВКС (задължителна вкл. и за съставите на ВКС), не следва да бъдат обсъждани цитираните от касатора решения на състави на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК.