от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в конкретния случай по необходимост се налага извод, че въпросите с номера 3, 5, 6 7, формулирани в изложението на касатора Б. по чл. 284, ал. 3 ГПК, са с изцяло хипотетичен характер, т. е. същите реално не са били предмет на произнасянето на Варненския апелативен съд с атакуваната осъдителна част на обжалваното негово решение. Така, предвид фактическата констатация на въззивния съд за съвпадане между място на издаване на менителничния ефект и местожителството на неговия издател /гр. И., [община]/, ирелевантно за изхода на спора е било обстоятелството дали въпросната констатация е вярна, щом като, според диспозитивната разпоредба на чл. 536, ал. 3 ТЗ: „Ако не е уговорено друго, мястото на издаването се смята за място на плащането и за местожителство на издателя”.