на процесуалното и материално право: 1.”Задължен ли е въззивният съд, вкл. в хипотезата на чл. 272 ГПК, да обсъди всички обстоятелства по делото и да се произнесе по всички своевременно наведени пред първоинстанционния съд възражения и доводи на ответната страна, но останали необсъдени от него, при положение, че необсъждането им е наведено като оплакване във въззивната жалба?”; 2.”Задължен ли е въззивният съд да се произнесе в мотивите на решението си при наведено оплакване в жалбата за допуснато процесуално нарушение при събиране на допустими и относими към предмета на спора доказателства от първоинстанционния съд, ако с определението си от разпоредително заседание, е приел, че не е нарушен чл. 201 ГПК, а в мотивите на решението е препрати, на осн. чл. 272 ГПК, към мотивите на първоинстанционния съд?”;3.”Допустимо ли е въззивният съд да квалифицира за първи път и да се произнася по същество, за първи път, по възражение за материално прихващане, каквото не е наведено, а да се произнася по наведено от ответника с отговора на исковата молба в първата инстанция, възражение за съдебно прихващане, което първоинстанционният съд е отказал да разгледа, тъй като според този съд, то не е своевременно предявено, за което е налице оплакване във въззивната жалба?”; 4.”Считат ли се за установени факти и обстоятелства, ако установяването им е извършено в хода на делото въз основа заключения на съдебно- счетоводни експертизи, без извършена проверка от тях на първичната и вторична счетоводна документация на трето лице, каквато е била задачата им, а заключенията са изготвени въз основа на счетоводни документи на това трето лице, но предоставени им от насрещната по делото страна?”; 5.”Допустимо ли е съдът да приема за установени факти и обстоятелства в отклонение от поставената от него задача на вещите лица, при положение, че заключенията на вещите лица са изготвени без да е изпълнена в цялост възложената им от съда задача?”; 6.”След като заключението на вещото лице е допуснато до изслушване и приемане само в една част, допустимо ли е то да бъде изслушано и в другата му част, при положение, че изготвянето му в тази част е допуснато да се извърши въз основа на документи, изискани от трето лице по реда на чл. 192, ал. 1 ГПК, представени и приети като доказателства в същото съдебно заседание след приемане на заключението в неговата цялост и са оспорени от страната, която не е имала възможност да се запознае предварително с тези доказателства?”; 7.”Допустимо ли е въззивният съд да квалифицира за първи път и да се произнася по същество за първи път по възражение за материално прихващане, каквото не е наведено, а да не се произнася по наведено от ответника с отговора на исковата молба възражение за съдебно прихващане, което първоинстанционният съд е отказал да разгледа, поради възприемането му за несвоевременно предявено, за което е налице оплакване във въззивната жалба?” ; 8.” Следва ли възражението по чл. 181, ал. 1 ГПК да се счита за доказано, ако самият издател на документа е изразил становище, за достоверна дата да се счита дата, различна от посочената в частния документ?”;9.”Следва ли съдът да приеме в мотивите на решението си за доказани факти и обстоятелства, единствено въз основа на заключения на съдебно- счетоводни експертизи, при положение, че съдържащите се в тях констатации противоречат на Националните счетоводни стандарти?”; 10. ”Считат ли се за редовни вписванията в счетоводните книги за конкретен период, при положение, че липсват обявени в търговския регистър годишни финансови отчети, относими към същия период?”; 11.” Обвързаността на правата по вземанията със задължения на трети лица прави ли ги бъдещи по см. на чл. 99, ал. 2 ЗЗД, а цедирането на същите вземания- за недействително, при положение, че от клаузите на сключен между страните договор е отложена изискуемостта на вземанията, както и тяхната трансформация; 12.”Императивни по правната си характеристика ли са нормите на Националните счетоводни стандарти и считат ли се изготвените в противоречие с тях заключения на съдебно- счетоводните експертизи за обосновани и правилни?”