/ т. 1.1. до 1.3. от изложението/ са формулирани въз основа на твърденията на касаторите за неизискуемост на вземането по записа на заповед поради неизвършване на действие по предявяването му за плащане и са основани на въведени в процеса възражения за бланково” подписване на текст за предявяване на ценната книга, без посочване на датата на предявяване, последната допълнително попълнена от поемателя. Тези твърдения и възражения не са възприети от решаващия съд, който е извел обективираните в мотивите към решението изводи след преценка на конкретните доказателства по спора. Въпросите са фактологически обусловени и са пряко съотносими към законосъобразността и обосноваността на атакувания съдебен акт, т. е. към основанията за касиране по чл. 281, т. 3 ГПК. Преценката на тези основания не попада обаче в обхвата на селективното производство, както е разяснено и в т. 1 ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.