за допустимостта на съдебните решения е формирана константна практика на ВКС, съгласно която едно решение е недопустимо, когато не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, т. е. когато решението е постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, когато съдът е бил десезиран, когато липсва положителна или е налице отрицателна процесуална предпоставка. Решението е недопустимо, когато съдът се е произнесъл по недопустим или непредявен иск или иск на различно правно основание от заявеното. Относно допустимостта на решение, постановено по иск с правно основание чл. 422 ГПК е налице константна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. по тълк. д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която правото на иск на кредитора по реда на чл. 422 ГПК е обусловено от депозирано от длъжника в заповедното производство възражение, подаването на което също е ограничено със срок. Процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск по реда на чл. 422 ГПК не са налице в случаите, когато възражението по чл. 414 ГПК не е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Съдът, разглеждащ иска по чл. 422 ГПК, извършва служебна проверка за наличието на абсолютните процесуални предпоставки, която обхваща и самостоятелна преценка за наличието на възражение на длъжника по чл. 414, ал. 1 ГПК и спазването на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК за подаването му пред съда по заповедното производство. Констатациите и преценката на съда в заповедното производство относно възражението на длъжника, срока по чл. 414, ал. 2 ГПК и даването на заявителя на указания по чл. 415, ал. 1 ГПК не обвързва съда, разглеждащ установителния иск. В настоящия случай въззивният съд се е произнесъл по съществото на иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК, спрямо който са били налице всички процесуални предпоставки за разглеждане. Настоящият съдебен състав не констатира и наличието на процесуални пречки за разглеждане на делото и счита, че неуважаването на искането на ответника за спиране на производство не води до неговата вероятна недопустимост, тъй като в настоящия случай хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК не е налице поради непредставянето на доказателства и липсата на данни за наличието на разкрити престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на спора по настоящото дело.