от твърденията на касатора, а той може само да уточни поставен в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпрос. В настоящата хипотеза касаторката не е формулирала нито един въпрос, който да обуслови допускане на касационен контрол. Само на това основание достъп до касация следва да бъде отказан. За пълнота на изложението и с цел максимално охраняване правата на страната, дори хипотетично да се приеме, че изложението касае въпроса за определяне справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, то въззивният съд е разрешил този въпрос изцяло в съответствие със задължителната практика на касационната инстанция. С постановките на ТР №2/06.06.2012 г. на ОСТК на ВКС, съобразени с въведените в Директива 2005/14/ЕО изисквания, е прието, че притезателното имуществено право, което увреденият има спрямо застрахователя по „Гражданска отговорност“, е с вторичен спрямо деликтното право характер. Ето защо, застрахователят не може да дължи повече от дължимото от прекия причинител на непозволеното увреждане. Отделно, застрахователят има процесуалната възможност да въвежда всички възражения, свързани с деликтната отговорност на застрахования делинквент в процеса между него и увредения. След като причинилият смъртта на Д. Д. Ч. е осъден да заплати на неговата дъщеря Д. Д. Ч. обезщетение в размер на 50 000 лв. с влязъл в сила съдебен акт /присъда №43/2010 г. по нохд №410/2010 г. на Апелативен съд София, с която е разгледан нейния граждански иск/, то застрахователят на гражданската му отговорност не може да бъде осъден да заплати обезщетение в по-висок размер. Отделно от това, следва да бъде посочено, че релевираните от касаторката допълнителни селективни критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК не са обосновани надлежно, а само са формално изброени. Този пропуск се явява допълнително основание да бъде отказан достъп до проверка на въззивното решение по същество в обжалваната от касаторката част.