не отговарят на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, изяснено в т. 1 ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС - да са обусловили решаващата правна воля на съда по спорния предмет на делото. Както изводите относно обема на вредите, които подлежат на обезщетяване от касатора в качеството му на застраховател по договора за комбинирана застраховка „Имущества, така и изводите за размера на обезщетението, което се дължи на застрахованото лице за репариране на произлезлите от наводнението на 05/06.08.2005 г. вреди, са формирани в резултат на анализ на конкретни клаузи в сключения между страните застрахователен договор и преценка на събраните по делото доказателства. Формулираните в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК „материалноправни въпроси”, касаещи пределите на застрахователната отговорност, по същността си съставляват оплаквания за неправилна преценка на доказателствата и за необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд относно вредите, които следва да бъдат обезщетени от застрахователя, тяхното остойностяване /като напр. как следва да се изчисли стойността на разноските за ремонт и възстановяване на увредените от наводнението сгради - с включване на ДДС в цената на ремонтно-възстановителните работи или без включване на ДДС/ и размера на дължимото З. обезщетение. Евентуалните грешки при обсъждането на доказателствата и установяването на правнорелевантните факти са относими към основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, значими за правилността на обжалваното решение. Според задължителните указания в т. 1 ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, тези основания са различни от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, не подлежат на проверка в производството по чл. 288 ГПК и по повод на същите не може да бъде допуснат касационен контрол.