–„какъв е обема на правата, в които встъпва платилия застрахователното обезщетение застраховател” и са поддържали, че този въпрос бил решен в противоречие с т. 15 ППВС №******г., от което е възпроизведена част. Страната подробно е изложила своето становище във връзка с твърдението й за направено възражение- „ че настъпването на застрахователното събитие е резултат от виновното поведение на застрахованото лице- ТМ А. О.”, като САС бил постановил решението си в противоречие с посочената задължителна практика. Касаторите са проследили развитието на спора в контекста на защитната си теза, като са направили оплаквания за неправилност на решението на въззивния съд. Поставени са и пет материалноправни въпроса – „ налице ли е договор за продажба на движима вещ на изплащане по смисъла на чл. 205 ЗЗД в случай, че продавача изцяло е получил продажната цена… налице ли е договор за лизинг, по който се дължат лизингови вноски, в случай че лизингополучателя изцяло е получил пълната цена…налице ли е застрахователен интерес от застраховане на финансови загуби вследствие неплащане на лизингови вноски у продавач, получил изцяло продажната цена…дали по регресния иск… застрахователя – ищец встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата само и доколкото, последния виновно ги е причинил…допустимо ли е уважаване на иск по чл. 402 ТЗ /отм./в случаите, когато застрахователя неправомерно е изплатил застрахователно обезщетение. По отношение на някои от тези въпроси е сочено противоречие с определения на ВКС, а по всички е изложено становището на страната.