1. „Представлява ли „периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. в Закона за задълженията и договорите допълнително парично вземане на изпълнителя по договор за услуга, основаващо се на клауза за промяна размера на основното възнаграждение, съобразно размера на отчетената инфлация, без изричен падеж на това допълнително вземане.“ Въпросът е общо поставен, без оглед на изложените от САС мотиви относно приетия периодичен характер на плащанията и определяемостта на уговореното ежемесечно възнаграждение, което е в съответствие, а не в противоречие с ТР №******г. на ОСГТК на ВКС. САС е съобразил постигнатата договореност между страните за автоматично увеличение на уговореното възнаграждение при увеличена, отчетена НСИ инфлация и именно с публикацията на интернет сайта на НСИ на тази инфлация е свързана и изискуемостта на вземането за увеличението. В този смисъл не е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, както се поддържа в изложението. 2. „Длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си, като обсъди всички обстоятелства по делото.“ И този въпрос е общо поставен при наличие, а не липса на обсъждане на доказателствата по делото САС, при изложени съображения, обосноваващи взетото решение. Исковете са отхвърлени като погасени по давност, поради което този общо поставен въпрос не е обусловил изхода на спора, обуславящо за този изход е основателното възражение за давност, в каквато връзка няма конкретизиран въпрос. Цитираната от касатора съдебна практика е по обективно неидентични казуси и не обуславя наличие на допълнителен критерий за селекция по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.