Ускорете работата и си подарете време за важните неща! Започнете годишен абонамент с 20% отстъпка.

Предложението е валидно до 22 април 2024, включително.

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

чл. 343 ТЗ

Риск
Чл. 343. Рискът от случайното погиване или повреждане на вещта при финансовия лизинг е за лизингополучателя.

чл. 343 ТЗ

Риск
Чл. 343. Рискът от случайното погиване или повреждане на вещта при финансовия лизинг е за лизингополучателя.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

от значение за изхода на конкретното дело, който е бил разрешен в противоречие с практиката на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. С позоваване на т. 1 на TPОСГТК №1/2009 г. се поддържа, че бланкетното позоваване на нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК не може да обоснове наличието на основанията за допускане на касационно обжалване, вкл. с оглед законодателно уредения факултативен характер на касационния контрол, чийто предмет е проверката за правилното прилагане на закона, а не [установяването] на фактите по конкретния правен спор. Твърди се, че касаторът не е поставил правен въпрос, а е интерпретирал единствено фактите по делото и цели преразглеждане на спора по същество, което е недопустимо в производството по чл. 288 ГПК. Поддържа се, че не е налице соченото от касационния жалбоподател основание за нищожност на обжалваното въззивно решение, като постановено от ненадлежен съдебен състав, с довода, че наличието на постоянно действащи съдебни състави не нарушава принципа за случайно разпределение, след като съдията-докладчик е определен в съответствие с него, а останалите членове на състава са предварително известни и по делото липсват конкретни доказателства, установяващи липса на безпристрастност на магистратите от съдебния състав, при което не се нарушават изискванията на чл. 6 от КЗПЧОС. Оспорено е и наличието на основанието за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, с довода, че позоваването на нормата е бланкетно, като касаторът не е разграничил основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК от тези за неговото допускане, уредени в чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, и не е изложил конкретни доводи, обосноваващи твърдението за очевидна неправилност на въззивното решение. Твърди се, че касационната жалба не съдържа конкретни оплаквания за произнасяне на съда в противоположен на уредения в закона смисъл, нито за решаване на делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Направено е искане да не бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Ивайло Младенов

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

1/ „Какво означава понятието „случайно погиване или повреждане по смисъла на чл. 343 ТЗ? Също така – следва ли това понятие да се приравни на непреодолимата сила по чл. 306 ТЗ, съответно на случайното събитие по смисъла на облигационното право (чл. 186а, чл. 196, ал. 1, чл. 263 ЗЗД)?“; 2/ „В случаите на умишлено виновно увреждане на вещта от страна на лизингополучателя, налице ли е „случайно повреждане?“‘; 3/ „Спрямо кого следва събитието (увреждането) да е случайно – само спрямо лизингодателя, само спрямо лизингополучателя и спрямо и двамата?“; 4/ „Понятието „риск“, използвано в заглавието на разпоредбата на чл. 343 ТЗ има ли самостоятелно значение различно от „риск от случайно погиване…“ или това понятие („риск“) винаги се свързва със случайността една вещ да погине, респ. едно събитие да настъпи или да не настъпи?“; 5/ „В материята на търговските и облигационните договори може ли един риск да не е случаен? И, ако може, тогава този риск какъв е – закономерен ли е, логичен ли е?“.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Соня Найденова

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че поставеният първи правен въпрос, е разрешен от въззивния съд и това разрешение не е в отклонение от трайната практика на СЕС по отношение определяне приложимостта на нормите относно ЗЗП и Директива 93/2013 на Съвета от 05 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, както и трайната практика на ВКС, включително и цитираната от касационния жалбоподател. Изследвайки уговорките в договора, качествата на физическите лица и отношенията им с търговските дружества, като собственици на капитала и управители на търговските дружества, въззивният съд е достигнал до извода, че сключеният договор за физическите лица обслужва търговска дейност. Поради това е направил извод, че не са ползвани услуги за лично потребление и е изключено да имат качеството потребители физическите лица. Въззивният съд изцяло в съответствие с тълкуването на СЕС, включително и сочените от касатора решения, е съобразил разрешаването на посочения правен въпрос, както и е изследвал релевантните предпоставки. От значение в случаите когато има сключване на договор от физически лица и търговци, е да се определи положението на физическото лице спрямо сделката, дали е сключена с оглед лично потребление или е сключена с оглед обслужване на търговска дейност. Изводът се прави след анализ на релевантните факти.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Галина Иванова

Определение №****/**.**.2020 по дело №****/2019

1/ Равносилно ли е на погиване кражбата / противозаконното отнемане / на лизингована вещ, спрямо лизингополучателя, който ползва вещта?; 2/ При договорите за финансов лизинг кое е лицето, носещо риска от случайно погиване на вещта, в случай, че същата бъде открадната?;3/ Кое е лицето, титуляр на вземане срещу застраховател, при сключен договор за имуществена застраховка „Каско„ на МПС, в случай че лизингодателят не носи риск нито от погиването, нито от повреждането или изгубването на вещта, съобразно уговореното с лизингополучателя и при положение, че обстоятелството за сключения лизингов договор е било обявено пред застрахователя при сключването на полицата и това е отбелязано в нея?; 4/ Възниква ли задължение за застрахователя по имуществена застраховка да заплати застрахователно обезщетение за събитие, което няма качеството „застрахователно„ и е извън обхвата на уговорените в застрахователния договор покрити рискове?;5/ Уговорените между страните в застрахователния договор изключения от покритие ограничават ли обема на покритите рискове?; 6/ Приложима ли е разпоредбата на чл. 20 ЗЗД към застрахователния договор за имуществена застраховка?; 7/ Обвързан ли е съдът от заложените условия в сключения застрахователен договор в случай, че страните по имуществена застраховка „ Каско на МПС „ са уговорили, че по силата на застраховката няма да се покриват определени рискове, съответно са налице изключени рискове? Въпросите се обосновават в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, с формално цитиране на разпоредбата. Твърди се и противоречие на въззивното решение, с т. 3 ППВС №7/77 г. – досежно прилагането на чл. 20 ЗЗД и по отношение на застрахователния договор, както и абзац последен на същата т. 3 – предвид присъждането на застрахователно обезщетение без наличието на застрахован риск. Сочи се противоречие и с решението по т. д.№476/2008 г. на 2, т. о. ВКС – досежно задължителното съществуване на застрахователен интерес към момента на сключване на застрахователния договор.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Росица Божилова

1234 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право