„При постановяване на въззивното решение и във връзка с твърденията и доводите на всяка една от страните, длъжен ли е съдът да обсъди всички относими доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка като изложи конкретни съображения по отношение на кредитирането им; Длъжен ли е съдът да обсъди всички защитни доводи и възражения на страните; длъжен ли е съдът да обсъди приетите по делото експертизи наред с всички доказателства по делото и да изложи мотиви по отношение кредитирането им при евентуално противоречие между заключението и другите доказателства; при разпределена от съда доказателствена тежест за установяване от ответника-производител, че твърденият дефект, причинил вредата, вероятно не е съществувал към момента, в който стоката е пусната в обръщение, неподаването на отговор по чл. 131 ГПК и неангажирането на доказателства в хода на двете съдебни производства, освобождава ли го от санкционните последици на чл. 133 ГПК и от задължението позитивно да докаже вменените му в тежест обстоятелства; съобразно нормата на чл. 133 ЗЗП коя страна в процеса носи доказателствената тежест да установи дали процесната вещ, включително съставната част от дефектната вещ, е произведена при спазване на приложимите нормативни разпоредби и обичаи в практиката - дали страната, навеждаща съответните твърдения (ищецът) или производителят (приравненото на него лице) без значение от процесуалното му качество и позиция в производството?“ Касаторът се позовава на допълнителната предпоставка по т. 1на чл. 280, ал. 1 ГПК като цитира ППВС и решения по чл. 290 ГПК.