в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са свързани с предмета на спора, но с тях касационният жалбоподател по същество оспорва правилността на решаващите изводи на въззивния съд относно липса на постигнато между страните съгласие за цените, по които изпълнителят претендира да бъдат остойностени изпълнените от него допълнителни СМР, а също оспорва и правилността на преценката, която въззивният съд е извършил по отношение на заключението на вещото лице. Те изразяват несъгласието на касационния жалбоподател с фактическите констатации на съда и обусловените от тях правни изводи и по същество съставляват оплакване за нарушение на съдопроизводствените правила от въззивния съд и за необоснованост на обжалваното решение. Съгласно разясненията по т. 1 на ТР №1 от 19.02.2010г. правният въпрос трябва да е значим за изхода на конкретното дело, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Правилността на фактическите и правни изводи на съда в резултат на извършената от него преценка на допуснатите и събрани в процеса доказателства, не може да се проверява във стадия по селекция на касационните жалби. Както последователно поддържа в практиката си ВКС обсъждането на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно и мотивиране на съображения за частичното им възприемане, е част от императивно възложената от законодателя правораздавателна функция на решаващия съд, правилността на която, съгласно чл. 290, ал. 2 ГПК, е предмет на осъществяваната ВКС касационна проверка при разглеждане на касационната жалба по същество.