касае допустимостта на решението. В случая не е налице твърдяната от касатора предпоставка по чл. 280, ал. 2, предл. второ-ро ГПК – евентуална недопустимост на въззивното решение, тъй като компетентен да се произнесе по спора е гражданският съд. В цитираната от самия жалбоподател практика на ВКС, вкл. съвместна такава на ВКС и ВАС, е прието, че спорът за изпълнение на договор по чл. 20, ал. 1, т. 4 ЗЗО, сключен между НЗОК и изпълнител на медицинска помощ – лечебно заведение, преди 01.01.2019г., следва да се разгледа по общия исков ред от гражданските съдилища, независимо, че договарянето е реализирано по административен ред и договорът има административен характер, с оглед разпоредбата на пар. 149, ал. 4 ПЗР ЗИД на АПК (обн. ДВ бр.77/2018г., в сила от 01.01.2019г.), според която съдебните производства по спорове за изпълнение на сключените преди 01.01.2019г. административни договори, с изключение на тези по ЗУСЕСИФ, се извършват по реда на ГПК пред гражданските съдилища. В настоящия случая договорът за оказване на болнична помощ по клинични пътеки е сключен на 23.05.2018г., т. е. преди 01.01.2019г., поради което споровете по него са от компетентността на гражданските съдилища. Без значение относно подсъдността на спора е обстоятелството, че допълнителното споразумение от 21.02.2019г. към договора е сключено след 01.01.2019г., тъй като въз основа на него не възниква ново облигационно правоотношение между страните, а се правят промени във вече съществуващо такова.