е мотивирано, с това, че едно от възраженията срещу иска, направено от ответника едва във въззивната жалба е в исковата молба не се оспорва фактът, че дружеството е било в невъзможност да обслужва процесните автобусни линии за продължителен период от време; Варненският АС разгледал това възражение, като неоснователно приел, че „ищецът близо два месеца е бил в пълна невъзможност да изпълнява процесния договор, което се равнява на пълно неизпълнение, поради което договорът е развален по право на основание чл. 89, ал. 1 ЗЗД”; 2/Следва ли въззивният съд да разглежда възражения по правилността на решението, които не са направени във въззивната жалба и при условие че не е подаден отговор на исковата молба с позоваване на ТР№1/2013г. и други решения по чл. 290 ГПК, постановени преди приемане на Тълкувателното решение, с които е прието, че възражения и оплаквания относно правилността на решението, непосочени във въззивната жалба не следва да се обсъждат от въззивния съд. Поддържа се, че възражението за разваляне на договора по право-по реда на чл. 89, изр. 1 ЗЗД не е направено от ответника в отговора на исковата молба и в жалбата; 3/ Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него обстоятелства без да съобрази събраните по делото доказателства и без да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни.