от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на съда по това дело. На плоскостта на това разяснение в процесния случай по необходимост се налага извод, че въпрос дали бездействията на естествени монополисти на пазара за съответния регион /ВиК оператор и електроснабдително дружество/ може да бъдат квалифицирани като „непреодолима сила /по см. на чл. 306 ТЗ – бел. на ВКС/ по отношение неизпълнението на задълженията на изпълнителя по договор за изработка в строителството, не е бил включван в предмета на спора по делото, след като въз основа на проведеното доказване е било прието положението, което разпоредбата на чл. 306, ал. 1, изр. 2 ТЗ точно регламентира: невъзможност за позоваване на непреодолима сила от страна на търговец длъжник, който вече е изпаднал в забава. Следователно и трите формулирани от касатора в изложението му по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата правни въпроса са с изцяло хипотетичен характер, вкл. и предвид обстоятелството, че няма данни въззивният съд не е прибягвал до аналогия” при определяне на срока за изпълнение в договора за изработка в строителството, инкорпориран в клаузи на предварителния договор №9/20. ХІ.2011 г.