в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че поставеният първи правен въпрос, е разрешен от въззивния съд и това разрешение не е в отклонение от трайната практика на СЕС по отношение определяне приложимостта на нормите относно ЗЗП и Директива 93/2013 на Съвета от 05 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, както и трайната практика на ВКС, включително и цитираната от касационния жалбоподател. Изследвайки уговорките в договора, качествата на физическите лица и отношенията им с търговските дружества, като собственици на капитала и управители на търговските дружества, въззивният съд е достигнал до извода, че сключеният договор за физическите лица обслужва търговска дейност. Поради това е направил извод, че не са ползвани услуги за лично потребление и е изключено да имат качеството потребители физическите лица. Въззивният съд изцяло в съответствие с тълкуването на СЕС, включително и сочените от касатора решения, е съобразил разрешаването на посочения правен въпрос, както и е изследвал релевантните предпоставки. От значение в случаите когато има сключване на договор от физически лица и търговци, е да се определи положението на физическото лице спрямо сделката, дали е сключена с оглед лично потребление или е сключена с оглед обслужване на търговска дейност. Изводът се прави след анализ на релевантните факти.