1/ Допустимо ли е съдът да приеме клауза от договор за кредит за неравноправна, без да е посочил как е стигнал до този извод, на какво се основават правните му изводи и без да посочва съответната приложима законова разпоредба?; 2/ Допустимо ли е съдът да основава правните си изводи за неравноправност само и единствено на база приета експертиза по делото, която констатира, че има промяна на съответните компоненти по договора за кредит или следва да съобрази и вземе предвид всички, събрани в хода на производството доказателства? – допълнителният селективен критерий е обосноваван в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с т. 19 ТР №1/04.01.2001г. по тълк. дело №1/2000г. на ОСГК на ВКС, ППВС №1/1953 г., ППВС №7/1965 г. и ППВС №1/1985г., както и с решенията по т. д.№34/2013 г. на ІІ т. о. и гр. д.№1321/2018г. на ІV г. о. на ВКС; 3/ При установяване на извършени капитализации на главница, възнаградителна лихва, наказателна лихва, такси, застраховки и други, следва ли съдът да прогласи цялото допълнително споразумение за нищожно или само клаузата, отнасяща се до капитализация на лихви, с оглед на това, че в практиката на ВКС е прието, че капитализирането на други суми, различни от лихва – е действително?; 4/ Нищожна ли е капитализацията, извършена с допълнителни споразумения към договора, на просрочени главница, такси, комисионни, застраховки, произтичащи като задължение от договор за банков кредит? Следва ли от капитализираните суми да бъдат премахнати единствено и само лихвите, а за останалите суми капитализацията да се приеме за действителна?; 5/ Може ли съдът да приложи всички останали клаузи от едно допълнително споразумение, въпреки че е приел клаузата, в която са уредени предпоставките, от които зависи валидното изпълнение на споразумението, за неравноправна? – допълнителният селективен критерий се обосновава идентично, поради противоречие с приетото в т. д.№1504/2018 г. на ІІ т. о. на ВКС; 6/ Може ли, посредством тълкуване действителната воля на страните по чл. 20 ЗЗД, да бъде изведена волята на длъжника / длъжниците за направено признание на дълга, инкорпорирано в клаузите на допълнителното споразумение към договор за кредит? –въпросът обосноваван също в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с приетото в ТР №4/2019 г. по тълк. дело №4/2017 г. на ОСГТК на ВКС;7/Каква е разликата между капитализация на просрочени лихви и анатоцизъм? и 8/ Може ли да се приеме, че от сключването на няколко последователни договора за кредит, с една и съща банкова институция, следва да се презумира знание на кредитополучателите за параметрите по договорите, което от своя страна да доведе до отпадането на евентуалната неравноправност на клаузите им, като в този случай какви доказателства следва да бъдат събрани? - поседните два въпроса, както и всички предходни са обосновавани с позоваване на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК- значение на отговора им за точното приложение на закона и за развитието на правото.