на ищеца са поставени във връзка с отношенията във връзка с изкупуването на ел. енергия, с оглед обосноваване на твърдението му, че вземанията за цената на ел. енергията не са периодични, поради което приложение намира не 3-годишния, а 5-годишния давностен срок, като липсва въпрос за приложението на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, който именно е ключов за изхода на спора, тъй като въззивният съд е извел неоснователността на иска от несъществуване на претендираното вземане, поради погасяването му чрез плащане, при извършването на което страните са променили законоустановената последователност по чл. 76, ал. 2 ЗЗД. Мотивите на съда, че вземането би било погасено, поради изтичане на 3-годишна давност преди завеждане на исковата молба, биха били от значение за изхода на спора, само ако вземането за главницата съществува, което е отречено от решаващия състав и във връзка с който извод няма поставен въпрос. С оглед изложеното, настоящият състав на ВКС намира, че въпросите на касатора, не покриват общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като сами по сами по себе си не могат да обусловят промяна на изхода на спора, доколкото те не обхващат решаващия мотив на съда за погасяване чрез плащане на главницата при променена от страните последователност на погасяването на главницата и законната лихва по чл. 76, ал. 2 ЗЗД.