и на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Като основание за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК са повдигнати и въпросите може ли да се квалифицират като едностранен отказ за прекратяване на договора на основание чл. 43, ал. 4 ЗОП конклудентни действия на възложителя, изразяващи се в отказ да се оспори прекратяването на процедурата по финансиране; да се направи повторен опит за кандидатстване по същата програма; да се изготви нов или актуализира проекта за включване в програмата и да се стори дължимото за включване в кръга на допустимите бенефициенти; приложима ли е нормата на чл. 81, ал. 2 ЗЗД към договорите на бюджетните организации, възложители на обществена поръчка при настъпила след сключване на договора обективна пречка за финансирането на изпълнението му; приложима ли е фикцията по чл. 25, ал. 1, изр. последно ЗЗД при уговорено условие, че плащането на цената ще се осъществи след срок, началото на който е сбъдването на бъдещо несигурно събитие, вън от волята, властта и сферата на влияние и контрол на страните по договора. Изложени са доводи, че обуславащият изхода на делото въпрос как следва да се тълкуват неясни, противоречиви договорни клаузи е разрешен в противоречие с решение №502/26.07.2010 г. по гр. д. №222/2009 г. ІV г. о. ВКС; решение №67 от 30.07.2014 г. по гр. д. №1843/2013 г. ІІ т. о. ВКС и решение №167/26.01.2012 г. по гр. д. №666/2010 г. І т. о. ВКС, както и че въпросът съставлява ли изтичането на погасителната давност правопроменящ юридически факт на договорен срок за плащане на парично задължение е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.